Читать «Авантюристката» онлайн - страница 130

— Какво е това? — Тя беше изненадана колко дрезгаво звучи гласът й и прочисти гърлото си, кой знае защо раздразнена от това.

— Нищо — успокои я той с кратка усмивка. — Спи.

Когато вратата се затвори след него, Сирен се изправи на лакът и се ослуша. Чу се звукът на резето, отместено от вратата, после нисък мъжки глас. След малко външната врата се хлопна отново. Рене обаче не се върна. Под вратата блесна светлина, когато той запали снопче свещи. След няколко минути Сирен усети дима и чу пращенето на току-що запален огън.

Тя легна отново и затвори очи, но не можа да заспи. Беше придремвала от време на време през нощта, но не си бе починала истински и сега се чувстваше отпаднала. Тя беше, ако трябва да е честна пред себе си, държана жена на Рене от няколко дни, но не беше почувствала силата на това до сега. Опита се да помисли какво ще стане с нея. Той можеше да й се насити и да я освободи, или да се върне във Франция и да я зареже. Тогава какво? Бретонови щяха да й обърнат гръб, както тя предполагаше. Или щеше да има друг мъж? Но какво щеше да стане с нейната мечта да има земя и дом, нещо сигурно и нейно?

В другата стая беше тихо. Какво ли правеше Рене? Той не беше спал много по-добре от нея или може би тя му беше пречила с въртенето си — той бе променял положението си всеки път, докато най-после я придърпа към себе си с искането да лежи мирно. Това не беше такава ужасна заплаха, но откритието, което правеше не можеше да я остави достатъчно неподвижна, за да я превземе сънят.

Споменът беше толкова вълнуваш, че я накара да стане. Тя отметна завивките, прокара пръсти през косата си, мръщейки се на падащата пудра, когато отмяташе обърканата коса зад раменете. Отиде до гардероба и свали нощницата си, измъквайки я през главата. За момент се поколеба — не й се искаше да види Рене на дневна светлина. Спалнята беше хладна, огънят в камината беше догорял до купчина студена сива пепел. Нямаше смисъл да се крие тук и да хване настинка. Нито щеше да й помогне. Тя пристъпи до вратата на салона и я отвори.

— Какво стана? — попита Сирен.

— Куриер с писма от Франция. Кралският кораб е пристигнал тази сутрин.

Кралският кораб и двойникът му правеха редовни курсове между Франция и колониите й в Новия Свят, които отнемаха понякога шест месеца, а понякога и повече за отиване и връщане.

Сирен кимна разбиращо и леко се усмихна. Устните му се извиха в отговор.

— Само един момент — каза той и се върна към писането, за да си довърши изречението.

Сирен застана с гръб към огъня. Между веждите й се появи лека бръчица, докато наблюдаваше как Рене плъзга перото по хартията. Тя не смяташе, че той пише някакво послание или учтиво писмо. Възможно беше да е адресирано до семейството му във Франция, може би до баща му, но имаше нещо в съсредоточаването му върху задачата, което като че ли противоречеше на това. Тя никога преди не го беше виждала зает толкова сериозно с нещо. Като че ли внезапно видя някаква страна от него, която е държал скрита. По-точно именно това, а не самото му занимание, беше озадачаващо.