Читать «Авантюристката» онлайн - страница 129

В един трескав миг тя си помисли, че ще я изостави и в гърлото й се надигна вик. Той се приглуши от въздишка, когато миг по-късно Рене потопи лице във вдлъбнатината между гърдите й. Усети дъха му гъделичкаш и топъл първо до едната изпъкнала гърда, после до другата. Докато той им отделяше внимание с топлото прилепване на устата си, пръстите на ръката му отидоха на корема й, движейки се в кръг, масажирайки, слизайки все по-надолу. Докосването му беше грабителско, изискващо притежание на всяка извивка и вдлъбнатина и носещо живо блаженство. Бавно, с топли устни и леко грапав език той проследи завладяното.

Кръвта във вените й струеше нажежена, пулсираше с приглушени удари в ушите й. Дъхът й изскачаше с бързи издигания и спускания на гърдите. Мускулите на бедрата бяха напрегнати, треперещи. Вътре в себе си чувстваше болка от очакването. С лека въздишка стисна рамото му.

Той се надигна, заставайки над нея. От устните й се отрони тих вик, когато той я изпълни със сигурното си, плъзгащо проникване. Той се отпусна над нея, влизайки по-дълбоко. Тя го притегли към себе си, обви го с бавно удоволствие. Няколко дълги мига след това той преплете крака с нейните и със свиване на мощните си мускули я премести, така че тя се озова над него, а косата й се спусна като напудрена завеса около тях. С ръце върху хълбоците й, той определи ритъма на движенията, после я накара да го приеме, докато стана част от нея — неотделима част. Отново и отново тя се плъзгаше над него, докато остана изтощена и задъхана. Тогава спря, отпускайки челото си върху неговото. Той взе лицето й в ръце и целуна разтворените й устни, повдигайки се над нея, за да се притисне още веднъж.

Тя пое овладяния натиск на движенията му, които я издигаха все по-високо. Те се бореха заедно, споделяйки усилията с възпламенени сетива и опияняваща пламенност. Удоволствието избухна в нея — нещо буйно, прекрасно и богато на задоволство, което се разрастваше, разпростираше се, носейки в себе си жарка радост.

Това беше съвършената свобода, смелата тайна на сътворението. Изгубени в магията, те не можеха да бъдат спрени, не отвръщаха на нищо, освен на всепоглъщащите искания на съединението. Уловени в капана на великолепието, те се движеха — отделни същества, свързани за момент, но без окови, превърнати в един, макар и останали самите себе си. И екстазът, който получиха беше също така свободен, извън всякаква цена, но не без стойност.

След това Сирен остана да лежи, взирайки се в тъмнината. Тя беше жена и следователно — слаба, а нещата между мъжа и жената бяха така устроени, че тя и Рене можеха да намерят удоволствие един в друг. Сега вече не й изглеждаше странно, че Рене я беше използвал и предал, щом като тя самата предаде себе си.

Зората дойде, издигайки се зад капаците в струи сива светлина. Заедно с нея дойде и чукането на външната врата. Рене се събуди с тихо проклятие. Той отхвърли завивките, претърколи се от леглото и се протегна за панталона си. Обу го, после с бързи крачки отиде до гардероба, където свали халата от закачалката. Увивайки се в кадифената дреха, той погледна към леглото, където лежеше Сирен.