Читать «Авантюристката» онлайн - страница 128

Дженифър Блейк

Сирен го искаше. Нищо друго нямаше значение. От известно време тя знаеше, че той има такова въздействие върху нея, но беше отказвала да го разбере. Сега това стана без ограничения. Обстоятелствата се бяха съюзили, за да я доведат до тази точка против волята й, против цялата й защита. Тогава, нека бъде така! Щом като трябва да се подчини, нека извлече от това цялото възможно удоволствие, всяка радост и болезнен спомен.

Тя свали перуката от главата му и прокара пръсти през гъстите вълни на косата му, отпускайки ги. С разтворени устни тя наведе глава да ги прокара по слепоочието му — докосваше веждата му с език, отдаваше се на прелестта на мига. Тя почувства триумфалното повдигане на гърдите му, преди да я придърпа до себе си. После дойде топлото плъзване на ръката му, когато я свали от хълбока й и я притисна между бедрата й под ризата. Той я докосна там с нежно изучаване.

Сърцето й подскочи, блъскаше се лудо в ребрата. Можеше да почувства горещото препускане на кръвта си, да усети как тя обагря кожата й. Беше замаяна от желание и недоверчива към бързия му подем. Топлите му ласки, толкова нежни, толкова неотслабващи я лишаваха от дъх и изпращаха тръпка, пробягваща по корема й. Залята от този копнеж, тя сключи ръце върху раменете му.

Той вдигна глава с тихо възклицание, прекъсвайки прегръдката й, когато се изправи. Взе я в на ръце и се спусна напред, притиснал я здраво към себе си, обърна се и тръгна към леглото. Опря коляно на пружиниращия мек дюшек и я остави върху гладката повърхност на леглото. Пружината изскърца, когато той се отдръпна, за да загаси свещите. В тъмното светлина идваше само от огъня и триенето на дрехите, когато той ги сваляше и хвърляше на стола. Когато очите й свикнаха с мрака, тя можа да види грациозно изваяното му тяло, което огънят правеше да изглежда медно и бронзово, видя горящото обещание в очите му. После с твърдо овладени движения на добре развитите си мускули, той отиде до леглото и се настани до нея.

Веднага започна да я съблича. Движенията му не бяха припрени, а сигурни, сякаш бельото й беше пречка, но не необичайна за него. Отворената горна част на костюма й с тежка бродерия беше на пода. Полите и обръчите бяха свалени с тих копринен шепот. Блузата от фина коприна беше съблечена и тя усети хладния въздух върху тялото си. Гола, тя се протегна и се обърна така, че гърдите й докоснаха тялото на Рене нежно възбуждащи.

Нищо повече не беше нужно. Той я притегли към себе си, прилепвайки я плътно до тялото си, така че втвърдените връхчета на гърдите й се заровиха в къдравите косми на неговите гърди и твърдата му дължина се притисна към мекотата, където се сливаха нозете й. Той разпери пръсти на гърба й, опитвайки сатенената и кожа и живата структура на костите и сухожилията, следвайки стройната извивка на талията й издигането на хълбоците така, сякаш откритията, които щеше да направи бяха безценни. Гърдите му се издигнаха и спуснаха в трудна въздишка. Той се отдръпна и с ръка на рамото й я обърна нежно по гръб.