Читать «Авантюристката» онлайн - страница 11

Беше прав по отношение на треската. Тя продължи през целия ден. Сирен бършеше лицето на пациента си и горната част на тялото му с влажна кърпа, за да го облекчава от температурата. Неговата неподвижност и липса на реакции я тревожеха, и въпреки че вършеше всекидневните си задължения в кухнята, тя коленичеше до постелята му отново и отново.

Странно, но не можеше да мисли за Рене Льомоние като за развратник и скандалджия, докато лежеше там. Имаше такава сила в лицето му, в ъгловатата форма на челюстта, в издадената брадичка. Широкото чело загатваше за изключителна интелигентност. Устата му беше твърда, белязана с извита като полумесец линия от едната страна, сякаш нещо го развеселяваше, но никъде не откри признаци за похот в чертите му. Нито пък тялото му приличаше на тяло на мъж, отдаден на задоволяване на прищевките си. Раменете и гърдите му бяха мускулести, а коремът — плосък и стоманено твърд, без грам тлъстина.

Тя среса косата му, когато изсъхна, надявайки се, че така ще прилича по-малко на удавник. Не беше толкова трудно, колкото си мислеше, тъй като беше късо подстригана, за да може по-добре да стои под джентълменската перука, която обикновено носеше — без съмнение, същата перука, която беше спасила черепа му от счупване, макар че сигурно бе паднала, когато са го хвърлили във водата. Жалко беше, че покриваше косата си, тъй като тя се къдреше назад по очарователен начин, с блестяща синьо-черна мекота.

Бретонови не напуснаха корабчето през този ден, а останаха наблизо — поправяха капаните, плетяха мрежи, дялкаха пирони и други необходими дреболии. Гастон изглеждаше потиснат. Какво му се случи за отклонението от задълженията никой не каза, но той беше изведен на кея от двамата мъже предната нощ и сега се движеше с известна скованост и се облягаше на стола само с много голямо внимание.

Докторът дойде още веднъж на залез, влизайки много по-енергично, отколкото преди. Той сам беше поел грижата да информира губернатора и жена му за това къде се намира мосю Льомоние и беше изрично предупреден да използва цялото си умение, за да му помогне.

— Сигурна съм, че сте имали такова намерение и без това — каза Сирен, застанала над него, докато той, коленичил, изваждаше купичката си за кръвопускане и скалпела от чантата си.

— Но да, разбира се. Все пак, човек не би искал да направи грешка с губернатора.

— А мосю Льомоние?

— Не ви разбрах, моля?

— Той би бил много по-заинтересован, ако направите грешка.

— Да, да. Сега, ако обичате да излезете.

— Защо? — Не й се искаше да остави Льомоние на благоволението на доктора. Погледна ръждивото острие на скалпела, който той държеше и усети странно вълнение, сякаш почувства острия натиск върху собствената си плът.

— Бледа сте, мадмоазел. Видът на кръвта е противопоказен за много хора и не искам да бъда принуден да ви свестявам.

— Не е от кръвта, а от скалпела ви — отвърна тя. — Сигурен ли сте, че е необходимо още едно кръвопускане? Той вече е загубил толкова много кръв.