Читать «Авантюристката» онлайн - страница 127

— Каквото искаш. Но можеш да почакаш да видиш, дали няма да стане нещо, което да ти е приятно.

— А ако не стане? — Ръцете му сякаш изгаряха плътта й. Тя успяваше да задържи гласа си спокоен само с огромно усилие.

— Ако не — тогава имаш избор.

— Какъв?

— Можеш да бъдеш жестока и да ми го кажеш или да бъдеш мила и да се преструваш.

Тя преглътна мъчително, когато я хвана по-здраво и я придърпа към себе си.

— Кажи ми, каква причина имам, за да бъда мила?

— Бих бил доволен — каза той и махна едната си ръка от под полата й, за да я сложи на шията, заравяйки пръсти в косата й. Измъкна фибите и освободи гъстите коси сред дъжд от бяла пудра за коса, която се посипа по раменете й, спускайки се меко върху гърдите. Рене прилепи ръка към обърканите й коси и я придърпа към себе си, докато устните им останаха само на няколко инча разстояние. — Освен това ще бъда толкова щедър в отговор, колкото можеш да понесеш. И нещо повече — преструвката понякога може да се превърне в истина.

— Няма да се преструвам — каза тя.

Той се канеше да я обладае — тя го знаеше. Решението беше взето и той не поиска позволението й. Този път нямаше връщане назад, нямаше отстъпление от окончателната интимност. Какво правеше този случай по-различен — тя не можеше да отгатне. Освен, ако не е нещо в Рене, някаква промяна, някакво решение, което беше повече свързано с представата му за поддържана жена, отколкото с това, което съществуваше между тях.

Нямаше значение. Тя не можеше да отмести поглед от твърдата извивка на устните му, дори и когато прегръдката му се стегна и гърдите й опряха в неговите, до момента, когато той пое устата й с устни.

Тази сладост, толкова мила и измамна! Как е могла да забрави? И беше ли забравила? Съзнанието може да е отделило това настрана, но тялото — не. Нехаейки за желанието си, тя разтвори устни, приемайки, предлагайки.

Челюстта му беше твърда под търсещите й пръсти, мястото, където устните им се сливаха беше изключително чувствително, когато го докосна. Тя усети до бузата си гъстите му, дълги мигли, заплетени в отпуснатите вълни на косата й. Сложи другата си ръка на рамото му, нежно притисната, усещаща контролираната сила на мускулите под свободната му риза, усещаше ги да се плъзгат, докато той галеше хълбока й с бавни, кръгови движения.

Желанието бликна в нея, бавно се надигна всепоглъщащата нужда. Тя се разля във вените, запълзя по кожата, причинявайки червен прилив в сърцето й, който го накара да забие силно. Тя изпусна мека, отчаяна въздишка. Притисна се към него, прилепвайки напрегнатите си гърди до неговите плоски твърди гърди.

Целувката му стана по-настойчива и дълбока. Той проследи с език вътрешността на устата й и финия ръб на зъбите. Уви езика си с нейния в гъвкава игра — настъпвайки, отдръпвайки се, канейки я да се реши и тя в отговор. Плъзна пръсти по сложните извивки на ухото, погалвайки чувствителната й кожа с леко като перце докосване на пръстите, така че тя потрепери. Проследи крехката ямка на ключицата й, спускайки се надолу към изпъкналата й гърда. Той я обви с длан, обхвана съвършения глобус, запълвайки ръката си, преди да намери нежно набъбналото връхче. Нежните погалвания на пръстите му изпращаха изгарящи усещания през нея, които се настаняваха в долната му част.