Читать «Авантюристката» онлайн - страница 126

Гласът му прозвуча близо зад нея, когато отговори:

— Моят халат, колкото и очарователно да ти стоеше, не даваше много възможности за такова извинение.

— Няма значение, мога да се справя сама.

Във вените й препускаше страх. Тя искаше да го погледне, като животно, подушило опасност. Но нямаше да му даде това удовлетворение. Вместо да се обърне, тя се отдалечи, колкото се може по-безгрижно. Нейният корсет най-после беше освободен и тя остави купчината развързани панделки на масата. До нея стоеше нисък стол и тя седна на него, повдигайки полата си, за да достигне жартиерите. Нарочно попита разсеяно:

— Какво ще кажеш за вечерта? Хареса ли ти?

— Беше каквато очаквах. Но разбира се, доволен съм от успеха на новата си любовница. — Той се приближи и застана пред нея, после с грациозна лекота се отпусна на едно коляно. Сложи ръце върху жартиерите, взе малката бродирана ивица от пръстите й и ги разкопча. Хвърли го настрани, преди бавно да смъкне копринения й чорап надолу по крака.

Докосването на пръстите му до чувствителната сгъвка на коляното, плъзгането им по крака я смути и през коприната. Но по-обезпокоително беше неговото мълчаливо приемане за свое право да я обслужва и изящната лекота, с която го нравеше.

— Аз… по-скоро си помислих, че не ти е приятно вниманието, което ми обърнаха — каза тя. Когато той пусна единия чорап и посегна за другия, тя побърза да хване ръката му.

Рене поднесе ръката, която държеше неговата до устните си и целуна гладката й кожа. Ароматът на дамаска роза, стоплен от кожата на Сирен и смесен със собствения й нежен аромат, завладя сетивата му с неизразима сила. Тя беше сложила неговия парфюм! Този подарък беше от чиста сантименталност, спомен от друг момент на непоносимо желание. Той беше глупак, но в този момент глупак, когото не го е грижа, щастлив глупак!

Той твърдо отстрани ръката й и се върна към жартиера й и въпроса й, скрит под формата на коментар. Усмихна се:

— Това беше моментен изблик на ревност.

— Моментен.

— Малко нарушение на добрите маниери, позволено при дадените обстоятелства. Трябваше да се сетя, че ще привличаш мъжете като мухи на мед. Те са изгладнели за ново и очарователно лице.

— Аз не съм твоя любовница.

— Не си ли?

Дълбокият тембър на гласа му беше нежен. Също и докосването му. Тя го гледаше с разширени и тъмни очи, как разкопчава другия жартиер и смъква копринения чорап по стройните извивки на крака й. Вътре в нея се таеше странен, застинал копнеж. Тя се помъчи да намери обида и желание за спор, но те я бяха напуснали. Тя опита преструвка в объркването си и отново го хвана за ръката.

— Какво — произнесе равно тя — си мислиш, че правиш?

В очите на Рене бликна сребърен смях. Нямаше друга като Сирен.

— Мисля, че е очевидно — каза той. — Съблазнявам те.

— Така ли? Можеше да ме предупредиш.

— Това не влиза в играта.

— Извини ме, но изглежда не знам правилата. Какво трябва да правя сега, за да я разваля? Да крещя и да ти ударя плесница, или да припадна от екстаз?

Той се освободи с бързо движение на китката и сложи ръце на коленете й, плъзвайки ги нагоре по стегнатите мускули на бедрата.