Читать «Авантюристката» онлайн - страница 125

— Тя беше общителна жена, а и ние, момичетата, се развличахме навън на открито.

— Първите театри са били на открито. Нашите са вътре, но ще се радваме, ако вземете участие. Имаме нужда от нови лица.

— Много сте мил — промълви тя. Всичко ставаше много бързо. Не можеше да спре да се пита как би била приета в губернаторския кръг, ако носеше старите си дрехи и беше без опората на мъж като Рене — човек, докоснал се до блясъка на кралския двор. Чудеше се също дали някой от стаята, пълна с хора, би я познал на улицата утре, ако избягаше и се върнеше на корабчето. Цинизмът не беше привлекателен, но понякога беше трудно да се избегне.

— И тогава, разбира се — продължи губернаторът — ще има и маскен бал. Мадам Вудрьой и аз ще бъдем дълбоко разочаровани, ако не дойдете.

— Звучи очарователно, но се страхувам, че аз съм… зависима от мосю Льомоние и не знам какви са желанията му в това отношение.

— О? Тогава ще трябва да му кажа какви са моите. Що се отнася до мен, вие ще бъдете много добре представена, уверявам ви.

Менуетът свърши. Не след дълго Рене дойде за Сирен. Той беше съвършено учтив, когато се сбогуваше с домакините, но хватката му върху ръката й беше малко по-силна от необходимото, а гласът му, когато й говореше звучеше твърде равно и твърде учтиво. Тя изучаващо го погледна в светлината на факлите до входната врата. Много добре. Ако той е раздразнен, то и тя — също. Нека да каже нещо, нека опита само. Ще съжалява. Наистина ще съжалява.

14.

Прислужницата негърка ги очакваше. Тя отвори, взе шапката на Рене, свали шала на Сирен от раменете й. Последва ги в спалнята, за да остави нещата в големия гардероб, после се обърна очаквателно.

— Това ще бъде всичко, Марта — каза Рене.

Жената измърмори учтива фраза и ги остави. Няколко минути по-късно се чу тропане на обувки по задната стълба и далечен шум от затваряне на врата, когато тя се прибра в малката си стаичка до кухнята в приземния стаж.

Сирен, като се държеше за таблата на леглото, събу едната си обувка. Тя свали и другата, преди да каже с глас, в който се чувстваше горчивина:

— Не искам да се оплаквам, но можеше да попиташ дали нямам нужда от помощта на Марта.

— Нямаш — отговори Рене.

— Не? Този костюм с доста труден за събличане.

— Знам. Да ти помагам е моя привилегия.

Думите му бяха твърде гладки. Тя го погледна подозрително:

— Не съм казала, че не мога да се съблека сама, само, че сега това е по-трудно.

— Не съм и помислял да те оставям да го правиш сама. — Докато говореше, той си съблече сакото и го метна на стола. Погледът на сивите му очи, докато сваляше диаманта от вратовръзката си, съдържаше едновременно очакване и умисъл.

— Наистина няма защо да се затрудняваш. — Тя се обърна, завъртайки като камбана полата си, като опипваше панделките, който украсяваха дрехата й и прикриваха закопчалките.

— За мен няма да е затруднение, а по-скоро удоволствие.

Веднъж вече беше заплашвал да играе ролята на камериерка. Изглежда се готвеше да приведе заплахата в действие.

— Странно е, че едва сега реши да се заемеш с това — каза тя.