Читать «Авантюристката» онлайн - страница 124

— Истина ли е, че сте контрабандистка?

Сирен видя, че той е две или три години по-възрастен от нея, но се чувстваше неизмеримо по-зряла. Той нямаше кой знае каква репутация в града. Беше единствен син в семейство с три по-големи сестри, надеждата на любяща майка и горд баща. Беше получил образование в Париж и сега се очакваше да заеме мястото си като млад господар в имението в Луизиана. Без съмнение в този момент за него се планираше женитба, съюз с някоя девойка, която едва е започнала да разцъфтява, с хубава зестра в земя и отлични връзки на родителите. В Париж той вероятно си беше имал работа с някои хубавички гризетки или е бил под крилото на по-възрастна жена за въведение в насладите на плътта, но някак си бе успял да запази вида си на идеалист и благороден младеж. Това добре се съчетаваше с меките му къдрици и невинна усмивка.

Сирен беше склонна към снизходителност по няколко причини — защото го харесваше, защото й напомняше за Гастон, защото я караше да се чувства по-малко хвърляща се в очи на това събиране и не на последно място — защото Рене наблюдаваше разговора им с едва забележима бръчка между веждите. Тя разказа за опита си в контрабандата, преструвайки се пред Арман, че това е било в далечното минало, водейки го така, че той да заговори за себе си. Скоро тя забрави, че Рене, или който и да е, ги наблюдава.

Окуражени от примера на Арман двама от приятелите му се присъединиха към тях. Двойката привлече други, докато постепенно се образува кръг от блъскащи се, бърборещи обожатели. Погледите, които й отправяха бяха дръзки, преценяващи, но все пак с уважение и дори по-скоро с неувереност. Сирен не можеше да реши дали причината е младостта им, положението й под покровителството на Рене или връзката й с такова дръзка занимание като контрабандата.

Губернаторът беше този, който я спаси, точно когато тя се почувства обкръжена, център на твърде голямо внимание.

— Изпратиха ме — каза той добродушно, като огледа групата — да ви кажа, джентълмени, че сте монополизирали дамата, а на дамата — че е отнела твърде много джентълмени от танците. Едно от най-приятните ми задължения като лидер на тази колония е да поправям такива неравновесия. Бихте ли ме удостоили, мадмоазел, с ръката си за този музикален откъс?

Човек не отказва на губернатора в Луизиана, както във Франция — на краля. Сирен изрази удоволствието си и церемониално се отправи към дансинга.

Музиката започна. Те се движеха в ритъма й. Губернаторът похвали лекотата на движенията й. Сирен му благодари за любезността, която за нея имаше малко по-голяма важност. Но следващите му думи я изненадаха:

— Интересувате ли се от театър?

— Театър ли, Ваше Превъзходителство?

Той се усмихна.

— Това не е нещо обикновено, нали, театрите тук са много малко?

— Фактически не съществуват.

— Точно така. Но аз говоря за аматьорски театър. Обичате ли представления?

— Не съм сигурна — каза тя. — Не съм опитвала от манастирското училище.

— Игуменката позволяваше такова отклонение?