Читать «Авантюристката» онлайн - страница 123

Арман скръсти ръце на гърба си със светнал поглед:

— Като си помисля за тези хора, влезли в кралските складове и отмъкнали стоки! Това е или безстрашен подвиг или отчаяна постъпка. Възхищавам им се.

— Нямаше толкова да се възхищавате, ако беше пламнала вашата къща от пожара — каза сурово жената на губернатора. — За щастие, сградата е изолирана и пламъците бяха рано потушени.

— Има ли големи загуби?

Въпросът дойде от задната част на групата. Отговори губернаторът, който идваше да се присъедини към тях:

— Няма да умрем от глад — каза той с широка усмивка, внушаваща доверие.

— С виновните трябва да се постъпи строго, когато бъдат заловени — чу се друг коментар.

— Разбира се — отговори губернаторът, и извади кутията си за смъркане с ленива грация.

Арман каза:

— Носят се слухове, че мъжете са били контрабандисти, които са търсили конфискуваните си стоки. Винаги се изплъзват тези хора!

— Наистина. — Губернаторът взе щипка енфие, после деликатно кихна в дантелената си кърпичка. — Единственият човек, който е в състояние да… да кажа ли?…да ни освети по въпроса тук е Льомоние. Той с готовност е взел в плен единствената ни лейди — контрабандистка — мадмоазел Сирен. Трябва да сме му благодарни, предполагам, макар че виждайки красотата й съм склонен да мисля, че той е достатъчно възнаграден.

Забележката беше мека, дори весела, но погледът, който я съпровождаше не беше такъв. Губернаторът Вудрьой можеше и да е женен за жена, която се меси в търговията и делата на колонията, но той не беше глупак. Очевидно беше също, че той винаги знае повече, отколкото показва. Сирен почувства тръпка на страх за Бретонови. Явно беше, че ролята й не е минала незабелязана. Просто не й беше идвало на ум, че някой толкова незначителен като нея може да представлява интерес за губернатора маркиз Вудрьой.

Рене, който стоеше зад нея, сложи ръка на рамото й. И остана там — топла, интимна тежест. Може би това трябваше да й подейства успокояващо, но за Сирен беше потискащо с явния израз на притежание. Над нея той отговори на губернатора с плътния си глас:

— Богато възнаграден.

Сирен бе залята от гореща вълна на гневно раздразнение, потискано досега от страха. Тя се почувства белязана и като че ли всички погледи се обърнаха към нея и Рене с похотливи мисли. Нещо повече — изглеждаше като че ли Рене е поканил това нахлуване в тяхната интимност.

Тя вдигна ръка да покрие неговата, стискайки я леко, преди да забие ноктите си в дланта му. Усети как ръката му леко се дръпва, когато той трепна, но не направи опит да я махне. Тя можеше да продължи да си играе с ръката му в пародия на привързаност или да го пусне и да страда от допира му. Тя го пусна.

Но щом се удаде възможност, тя избяга и отиде да гледа танцуващите, преди да влезе в стаята с освежителни напитки да изпие чаша вино. Когато се обърна с чаша в ръка, до нея стоеше Арман Мулен. Той също си взе вино и сведе глава в поклон, като й се представи.

Усмивката му беше обезоръжаваща, а дълбоките кафяви очи — оживени от любопитство, докато си разменяха комплименти и коментари за вечерта. После той каза: