Читать «Авантюристката» онлайн - страница 122

— Самата истина — обяви Арман. — Погледнете само жени като мадам Тенсен и мадам дьо Дефан. Хората се тълпят в салоните им, защото са умни и интелигентни и с огромно разбиране.

По-възрастната жена гледаше Сирен със злобен поглед:

— А вие, скъпа? Вие не сте учила в колонията, мисля. Откъде идва този нов подход към обучението?

— Бяха ме изпратили в манастира на Урсулините, но идеята за обучение чрез четене дойде от един човек, когото познавам.

— Един човек — повтори другата жена, сякаш това обясняваше всичко.

— Моят… моят пазач — каза Сирен, търсейки друга дума. Тя говореше за Пиер, който трудно четеше, но имаше здрави позиции по въпроса, въпреки че не би било разумно да се споменава името му тук.

— Разбирам. Ще помня мястото, което споменахте, за дъщерите си. По-голямата скоро трябва да отиде да учи или да се омъжи, а баща й не иска да я види задомена толкова скоро. А след нея имаме още две, за които трябва да се погрижим.

Носеха се слухове, които бяха стигнали дори до ушите на Сирен, че мадам Прадел е тази, която окуражава призванието на дъщеря си като монахиня, защото не може да понесе мисълта, че дъщеря й ще се омъжи и почти сигурно до една година тя ще стане баба. Би могло да е истина. Сирен каза само:

— Сигурна съм, че на дъщеря ви ще й хареса.

— Много е далеч да се изпрати там младо момиче — каза маркизата. — Разбира се, вие имате връзките на Прадел, които могат да бдят за интересите й.

— Наистина.

Арман Мулен заговори отново:

— Нека се надяваме, че моретата ще са в безопасност от английските войници след подписване на договора.

— Трябва да се надяваме всички да сме в безопасност — каза мадам Прадел с потръпване. — Никога в живота си не съм била толкова облекчена. От нападението миналата зима и смъртта на бедния Баби, съм скачала от леглото от страх поне по два пъти на нощ.

Тя говореше за нападението на индианци чоктау под предводителството на вожда Червената Обувка. Тогава плъзнаха слухове за стотици индиански бойци и беше изпратена армия, за да отрази напълно атаката от града, но после се разбра, че са били само тридесет-четиридесет души. Червената Обувка беше екзекутиран миналата есен от приятелски настроени към французите чоктау, което трябваше да успокои духовете. Ефектът досега бе минимален. Смъртта на майстора по танци Баби — контешки облечен мъж с неопределена възраст, който беше главен любимец на дамите и здраво заседнал в губернаторския дом, беше по типичния за Ню Орлиънс начин считан за по-голяма загуба от повечето. Баби, както и маркизата, бяха тези, които донесоха парижкия дух в града и окуражиха формирането на това, което за тях стана отбрано общество.

— Винаги съществуват такива тревоги — намеси се мадам Вудрьой — въпреки, че от друга страна, запалването на складовете беше най-ужасяващото. От всички неща, от които се страхуваме, пожарът е най-лошото.