Читать «Авантюристката» онлайн - страница 111

Не бе разумно да му противостои толкова отрито. Знаеше го, но не можеше да се спре. Това трябваше да стане някога, но не сега, не толкова скоро.

Той се наведе към нея, подпирайки ръце на масата. Когато заговори, гласът му беше твърд и дори малко груб.

— Ти наистина си поддържана жена. Докато не реша да те пусна, ти ще красиш масата ми, ще топлиш леглото ми и ще бъдеш публичен орнамент на моята персона, както дантелената ми кърпичка или цветето в бутониерата ми. Няма друга алтернатива. И няма да има. Колкото по-скоро приемеш това, толкова по-добре за теб.

Той се отдръпна от нея и тръгна към вратата. Тя го спря със студен и ясен въпрос:

— И защо трябва да остана на тази висока позиция, която си ми отредил? Ти отпрати Бретонови, уреди да бъдат чисти от всякакви обвинения. Каква заплаха държиш срещу мен сега?

Той бавно се обърна да я погледне.

— Бих казал не заплаха, а само изискване на честта, на сключената сделка, но се съмнявам, че ти го виждаш по този начин. При това положение остава алтернативата да обясня на губернатора, че временно съм бил измамен от теб — заслепен от красотата ти, замаян и оглупял от чара ти. Мислиш ли — добави нежно той — че той ще ми повярва?

Губернаторът щеше да му повярва. Сирен, гледайки с отчаяние вида на съжаление и разкаяние, който си беше придал Рене, разбра, че е победена. Разбира се, винаги оставаше възможността да се подчини и това щеше да е нейното положение.

Подчинение. Тя не харесваше тази дума. През нея пробяга тръпка, която нямаше нищо общо с хладината на деня. Придърпа тежкото кадифе на халата по-плътно около себе си.

Рене видя този жест на несигурност и беше болезнено засегнат. За хиляден път пожела нещата да бяха различни, но нищо не можеше да направи.

Той тръгна към нея с внезапна решителност. Сложи пръсти под брадичката й, вдигна главата й, после се наведе да притисне устни към нейните. Устата й под неговата беше гладка и хладна, нежна и невероятно сладка. Това беше всичко, което можеше да направи — да не усилва натиска, за да не я притегли в прегръдката си и да я вземе в леглото си. Не още. Не още.

С познатата болка в гърдите, отиваща към слабините му, той я пусна, изправи се и се отдалечи.

Сирен го гледаше как си отива, гледаше поклащането на широките му рамене, тялото, което се стесняваше в бедрата, мускулестата грация на дългите му крака. Пасивното отричане е по-добре от нищо, каза си тя — не беше отвърнала на целувката му. Усилието, което беше необходима да спечели тази малка победа я уплаши. Тя трябва да овладее силата си, да се приготви за сблъсъци между тях или щеше да свърши, топлейки наистина леглото му.

Мисълта, която й дойде предизвика напрегната усмивка на лицето й. Тя не беше топлила леглото му миналата нощ. По-скоро той беше топлил нейното.

Шивачката дойде. Тя беше наперена жена, известна като мадам Адел, с червена къносана коса и едро тяло, силна миризма на парфюм и намек за лоша репутация. Въпреки това гласът й беше изненадващо мек, а движенията — компетентни. Независимо, че Рене я придружаваше, когато той я представи на Сирен и тя извади сантиметъра си, вече почти не му обърна внимание. Отношението й към Сирен, неизказано, но очевидно, беше на чувствителен човек. Не беше трудно да се предположи, че преди да стане шивачка, тя също е била любовница.