Читать «Авантюристката» онлайн - страница 109

Тя отклони поглед от него с трепкащо усещане в стомаха. Той беше безумно хубав, докато седеше неподвижно до масата в трапезарията, облечен в сако. Ризата му беше фино плисирана на раменете за пълнота. Още не беше сложил вратовръзка и яката на ризата беше отворена, откривайки силния му врат и къдравите косъмчето по горната част на гърдите.

Трудно беше да повярва, че е прекарала нощта в ръцете му. Когато се събуди тази сутрин в леглото бе останала само топлината на тялото му. Беше се обръснал и облякъл в стаичката за преобличане. Когато се показа, той й хвърли халата си и я изчака в трапезарията за закуска. Този израз на тактичност беше неочакван и обезоръжаваш.

Сирен би дала много, за да избегне интимността сутринта. Изглеждаше малодушно да се крие в леглото, докато той излезе, така, че тя беше дошла на закуска увита в дългия му кадифен халат, а косата й беше спусната свободно на гърба. Не беше лесно да срещне очите му и да се преструва, че не е забелязала събитията през нощта. Това беше почти по-лошо, отколкото, ако той беше упражнил насилие над нея.

Беше имала намерение да се бори с него, да отказва да я докосва. Къде беше отишла решителността й? Толкова ли беше доверчива, толкова ли лесно можеше да бъде смекчена или наплашена, че той само трябваше да й каже, че няма да й причини зло и тя му вярваше? Или беше толкова впечатлена от него, от докосването му, за да се съпротивлява?

Рене седеше, гледайки жената до себе си, а ръката му вяло си играеше с чашата шоколад. Беше очарователно да гледа как цвета прилива и се оттегля от бузите й, цвят, който не беше само отражение от рубиненото кадифе на халата му. Тя беше напълно очарователна в естествеността си, както беше седнала загърната в голямата й дреха, с навити ръкави, които разкриваха сините вени на китките й и къдрещите се кичури коса, оставени неприбрани. Той искаше да протегне ръка, да я вземе на коленете си, да разтвори халата и да разгледа топлите извивки под него. Възпротиви се на импулса. Имаше чувството, че ако мръдне само на милиметър в нейна посока, тя може да скочи и да избяга от него.

Погледът му отново се спря на халата. Той рязко каза:

— Имаш нужда от нови дрехи. Ще ти изпратя шивачка днес следобед.

— Нищо такова няма да направиш! — Погледът й беше войнствен. Имаше нещо, което можеше да откаже, за да изтрие слабостта от през нощта.

— Ще трябва да посещаваш Правителствения дом.

— Като твоя любовница? Не, благодаря.

— Няма да си единствената жена, която не е съпруга. Има много…

— Офицерски държанки. Не искам да се числя към тях.

Той повдигна вежди.

— Ако предпочиташ да останеш затворена тук, то разбира се, изборът е твой. Обаче започват празненствата, ще има няколко бала с маски.

Парижкото тщеславие, представено от Мадам Вудрьой. Каква полза имаше от такова представление? Смешно е.