Читать «Авантюристката» онлайн - страница 112

Сирен позволи да й съблекат халата. Тя стоеше на топло пред огъня в дневната, облечена в неговата нощна риза и се обръщаше насам и натам, вдигайки ръце, когато й казваха, навеждаше врат или изправяше високо глава, както се искаше от нея. Докато Рене стоеше навън, тя беше стигнала до болезненото решение, че противопоставянето заради дрехите не е от полза. Тя беше в достатъчно лошо положение, живеейки в къщата, подчинена на волята му и полусъблечена, освен всичко. Компромисите, които правеше я тревожеха. Като че ли беше принудена да отстъпва стъпка по стъпка. Не искаше да гадае какво щеше да излезе от това и за момента не виждаше друга алтернатива.

Против желанието си се заинтересува, когато мадам Адел започна да я пита за предпочитанията й за цветовете и стила, за платовете и от дискусията за последната мода на официалните облекла в двора — френската роба.

— Боя се, че малко разбирам от мода — каза накрая Сирен със скован глас.

— Какво трябва да се знае, освен това, което ви отива? — мадам Адел сви широките си рамене. — Мадам Помпадур сега много харесва розово и прасковено, синьо и сиво — всичко трябва да бъде в тези бледи така деликатни тонове. Мисля, че те не са за вас, скъпа, върху вас те съвсем биха избледнели. По-дълбоки цветове, да, ярки и чисти. Това е, от което се нуждаете с вашите коси като светъл сироп от захарна тръстика. И платове от Лион — бродиран брокат, да! Виждам ви в наситено синьо-зелено, избродирано със злато. Какво ще кажете? Или може би богато кремаво.

Сирен се намръщи.

— Тези платове не са ли много скъпи?

— Какво от това? Мосю Льомоние каза, че трябва да имате най-хубавото, което се произвежда. — Жената отправи на Рене хитър и малко котешки поглед и назова цена, която накара Сирен да въздъхне.

— Да се харчи толкова за нещо, което да покрие тялото — това не е правилно.

— Всички го правят, скъпа. Освен това — не е само да се покрие тялото, а и да се повдигне духа, да накара човек да си мисли, че не сме толкова далеч от големите дела във Франция, тук в тази провинция.

— Харесвам Луизиана.

— Аз също, но трябва да признаете, че тя не е красивата Франция!

Рене седна в едно кресло до камината с опънати напред крака с кръстосани глезени и скръстени ръце. Гледаше как Сирен се върти напред-назад, наслаждавайки се тихо на гледката на слабата й фигура под коприната на нощната му риза, очертана в блясъка на червено-оранжевия ореол от огъня. Нейното съдействие беше неочаквано. То беше също обезпокоително. Поради някаква причина, която той реши да не анализира, то го правеше да се чувства виновен, като развратник. Това не му помагаше да осъзнае, че тя вероятно го виждаше в същата светлина. Той беше направил всичко, за да поддържа това мнение — все пак се дразнеше от това, че намеренията му са неправилно разбрани. И още повече, го дразнеше, че той не би искал нищо друго, освен наистина да играе ролята на развратник.