Читать «Авантюристката» онлайн - страница 113

Сирен изпрати на Рене поглед изпод миглите си, учудена, че той е готов да бръкне толкова дълбоко в джоба си да я облече, и чудейки се колко далеч може да отиде, за да задоволи прищявката си да я види облечена в лукс. Горящото изражение, което съзря в очите му спря дъха й за миг. Тя беше виждала този поглед и преди. Той я желаеше.

Тя знаеше, че привлекателността й събужда у него похот, дори и да не го беше почувствала, той ясно й го беше казал с думи. И все пак до този момент тя не беше проникнала до дълбините на това желание. То е маскирано зад самоконтрола му, помисли си тя, и грижливо скрито от нея. Причината не беше трудна за разбиране. То би могло да бъде използвано като оръжие. Оръжие срещу него.

— Кремаво, избродирано със злато — харесва ми как звучи това — размисли на глас тя в отговор на шивачката, като в същото време погледна надолу към себе си, проследявайки погледа на Рене, който изглежда беше насочен към долната част на тялото й. Тя застина, като видя как формите й се разкриват от огъня. С усилие на волята се въздържа да не се дръпне веднага. Ядоса се, ровейки в мислите си да назове най-скъпия плат, който знаеше.

— Но ми харесва и тъмно прасковен цвят. Мисля за сатен с драперия от дантела, и воал от нея, през който само да се загатва прасковения цвят. Какво ще кажете за това?

— Страхотно, скъпа, — съгласи се мадам Адел, като се отпусна на колене и разпери широко ръце да премери Сирен от кръста до пода.

— А може ли освен това да е избродирано в злато? — Сирен вдигна ръце в жест на прегръдка, обръщайки се леко, така че тялото й да е в профил и поемайки дълбоко дъх, така че гърдите й гордо да се вдигнат.

— Разбира се. Това би било тоалет за кралица.

— Много добре — каза тя с ангелска усмивка и погледна Рене. — Това искам.

Отмъщението на поддържаната жена — да бъде поддържана толкова нависоко, колкото позволяваха ресурсите на този, който я издържа. Рене гледаше Сирен, приемайки това с чувство на стягане в гърдите, което нямаше нищо общо с чувството му на копнеж в слабините. Той я беше довел до това, нея, която беше топла, открита и честна и без необходимост от такова дребно отмъщение. Нямаше намерение да се получи по този начин, но това не беше извинение.

Имаше още дискусии за платове, панделки, дантели, деколтета, шапки и наметала, пудра за коса и фиби и за стотици други неща. Рене издържа всичко това. Сирен задържа шивачката с приказки колкото беше възможно повече. Поръча рокли и фусти, шалове и наметала и нежни дантелени шапчици, изпитвайки удоволствие при мисълта, че харчи парите на Рене, очаквайки всеки момент да й каже, че е отишла твърде далеч.

Той не каза нищо, но и не отдели сивия си поглед от нея. В него имаше обещание, ако не за възмездие, то поне за това, че ще й потърси сметка. Тя едновременно се страхуваше и очакваше момента, когато мадам Адел ще си тръгне. Искаше да види какво ще направи той, но в същото време в скритите дълбини на очите му се таеше нещо, което я караше да се безпокои.