Читать «Авантюристката» онлайн - страница 10

— Дай да видим този джентълмен — каза Пиер, когато Сирен свърши.

Той взе свещта и с тежки стъпки се запъти към стаята на Сирен. Като държеше светлината високо, той дръпна кафявата завеса, която единствена й гарантираше някаква самостоятелност и погледна към мъжа. Сирен дойде след него, заедно с останалите. Почувства трескаво движение от едната си страна и се обърна да види Жан Бретон, който се прекръсти, гледайки дългата фигура върху дюшека. Тя се намръщи озадачено на страха, отразен върху лицето му. Бащата на Гастон, улавяйки погледа й, се усмихна и сви рамене.

— Това е Рене Льомоние, да — каза Пиер. Той още веднъж размени дълъг поглед с брат си.

— Очакваше ли да не е той? — Имаше нещо, което Сирен не разбираше. Подозрението правеше тона й остър.

По-възрастният Бретон се обърна, лицето му издаваше вълнение:

— Възможно е. Но кажи как стана така, че той е на корабчето? Защо не е изнесен на брега, а оттам в квартирата му?

— Можеше да мине цяла вечност, докато намерим помощ, а той се нуждаеше от незабавни грижи.

— Можеше и Гастон да свърши това. Нали така?

Гастон изпъшка, усещайки се като риба на сухо. Сирен, хвърляйки му скришен поглед, подхвърли коварно:

— Не искаш ли Льомоние на кораба?

— Не искам мъже тук, както добре знаеш! Особено пък такива като него…

— Той едва ли е в състояние да представлява някаква заплаха!

— Те винаги са заплаха тези, дори в гроба! Гастон, ти помогна на Сирен, нали? Ти й позволи да домъкна този човек на корабчето?

Гастон беше неспособен да лъже — това беше едно от най-привлекателните му качества. Можеше да преувеличи истината относно атрибутите на някоя жена, наистина, но това не беше същото. Във всеки случай, изглежда за него наистина почти всички жени бяха красиви.

Младежът овеси къдравата си глава:

— Не бях тук през цялото време, чичо Пиер.

— О!

— Нямаше ме някакъв си половин час, не повече! Откъде можех да знам, че Льомоние ще бъде хвърлен в реката?

— Щеше да видиш, ако беше на поста си.

В спокойните думи прозвуча предупреждение за присъдата. Щеше да има наказание. Търпението на Сирен се изпари:

— Какво значение има? Човекът е тук и е зле ранен! Трябва да направим нещо — да изпратим за лекар или поне да уведомим някой какво му се е случило.

— Тя е права — каза Жан, поглеждайки брат си. — Няма да е редно да го оставим да умре.

— Боя се, че е така — каза Пиер с въздишка. — Гастон, доктора!

Докторът, човек със съмнителна компетентност и силна привързаност към брендито, но единственият, който можеше да бъде убеден от краля да приеме този пост в изгнание — най-после дойде. Отдавна се беше съмнало. Той свали превръзката, която беше направила Сирен, и я направи отново не много по-различно. Огледа очните ябълки на пациента и езика му, обяви, че има треска, направи му силно кръвопускане и си отиде.