Читать «Авантюристката» онлайн - страница 107

Рене гледаше пулсирането под гладката кожа на шията на Сирен и бавното задълбочаване на розовия цвят на бузите й и устните му се извиха в усмивка. Заспала или будна, тя беше негова. Беше облечена в неговата нощница, беше в неговото легло. Косата й беше разпръсната по неговата възглавница, с къдрици, проблясващи с цвета на старо злато, леко влажни там, където бяха най-гъсти, ухаещи на сандаловия му сапун. Той я желаеше със сладка и почти непоносима болка, но не трябваше да я люби, за да я притежава. Не в този момент.

През ума му мина да й даде удовлетворението да му откаже. Това беше твърде малко при начина, по който я беше принудил да капитулира. Но нямаше да е правилно да й позволи да заеме позиция, която нямаше да може да удържи. И тя нямаше да продължи да му отказва, ако той го предотврати.

На китката й имаше малък белег — спомен от борбата й с лейтенанта. От гледката на белега го заболя. Беше толкова близо да убие човека, който й го беше направил. Войниците в Луизиана бяха измет и едва ли минаваше ден, без някой да бъде наказван за някакво престъпление, пиянство, дребни кражби и неспазване на йерархията. Някои бяха по-лоши от останалите, но повечето скриваха пороците си, бяха по-хитри. Лейтенантът трябваше да се наблюдава.

Рене взе един кичур и го остави да изтече като топла коприна между пръстите му. Вдигна го и го притисна към устните си, после внимателно го върна при останалите блестящи кичури, преди да легне и да се пресегне да изгаси свещите. Дълго след това той остана взрян в тъмнината с ръце, събрани под главата, мислейки си какво ли щеше да е, ако протегне ръка и привлече Сирен към себе си. Желанието нарастваше, заливаше го, докато мускулите на стомаха му станаха твърди като стомана от усилието да се въздържи. Той затвори очи и здраво стисна челюстите си. Контролът дойде. Той надмогна желанието, пое дълбоко дъх и заспа.

Сирен беше успокоена, макар и малко изненадана, когато секундите минаваха една след друга, без да се случи нищо. Тя очакваше от Рене да не я насилва, но беше сигурна, че той ще направи някакъв опит да я убеди. За него да се предаде толкова лесно не беше голям комплимент.

Противоречието в мислите й й се стори за малко забавно. Тя не искаше той да се опитва да я люби, съвсем не. Но все пак поне можеше да забележи присъствието й в леглото му.

Той беше свикнал да спи с жени, разбира се. Без съмнение искаше повече оживление — мъж с такъв опит и начин на мислене би считал, че е под достойнството му да обръща внимание на жена, която лежи като дърво. Бе очаквал кокетни погледи и бляскащи усмивки, прикрито възбуждане и изтънчени похотливи ласки — всички стъпки, които минаваха за флиртуване в двора. Той не беше кой знае колко запознат с разочарованието — тя вярваше, че то няма да го огорчи много.