Читать «Авантюристката» онлайн - страница 108

Минутите се нижеха. Сирен се схвана от неподвижното лежане. Опасенията бяха направили ръцете и краката й студени като лед и тя не можеше да заспи. Отпусна малко гърба си. От мъжа до нея не дойде никаква реакция. Тя се обърна още. Той продължи да спи. Почувства струя топъл въздух, когато завивката се премести. Топлината се излъчваше от тялото му. Внимателно, инч по инч тя премести единия си крак по дюшека към него. Колкото по-близо стигаше, толкова студът намаляваше. Трябваше да внимава да не го докосне, напомни си тя — той спеше леко. Тя премести другия си крак по-близо до първия.

Рене неспокойно се размърда в съня си и се обърна настрана. Дюшекът се вдлъбна към него. Сирен се плъзна и усети как студеният й крак докосва топлия му прасец. Миг по-късно се чу тихо изругаване и две силни ръце се протегнаха към нея. Рене я привлече към себе си, намести я към извивките на тялото си и я обгърна с топлината си.

— Имаш най-студените крака, които съм срещал — каза той в ухото й, а гласът му беше весело сърдит. — Нямам нищо против да ги стопля, но просто не трябваше да се промъкваш така.

— Не се промъквам… — започна тя, бутайки ръката му.

— О, заспивай, за бога — изръмжа той, притискайки я в прегръдка, от която не можеше да се измъкне. — Можем да спорим за това на сутринта.

Дали имаше предвид студените й крака, неговата прегръдка или положението им? Нямаше начин да разбере и не изглеждаше разумно да пита в този момент.

— Не съм изпращал съобщението ти снощи — занесох го сам на корабчето.

Бяха на масата за закуска, когато Рене заговори. Сирен пиеше шоколада си и разделяше сладкиша си на парчета, чудейки се дали Пиер, Жан и особено Гастон са избягали миналата вечер. Тя вдигна поглед, уверена, че Рене е прочел мислите й. Но той гледаше в купчината трохи в чинията й с твърде разбираш поглед.

— Виждал си Бретонови, говорил си с тях?

Той наведе глава:

— Всички са в безопасност, но си бяха изгубили ума от тревога за теб.

Тя лесно можеше да си го представи.

— Какво им каза?

— Че си в безопасност с мен, но без малко да те арестуват. Че най-добре ще бъде тихичко да се измъкнат при чоктау за търговия и да не бързат да се връщат обратно. Че могат да разчитат на мен да те пазя, докато се върнат.

— И те заминаха? — попита тя.

— Заминаха.

— Просто така?

— Нямаше време, а и те имаха стоки за продан.

Тя не можеше да повярва, че са я оставили. Сякаш Бретонови я бяха изоставили. Болката от това се вдигна до гърлото й, а зад очите си усети горчивото парене на сълзите.

— Между другото — добави Рене — те мислят, че така е най-добре за теб.

Тя тежко преглътна:

— Най-добре? Ще изглежда сякаш бягат, защото са виновни!

— Има хора, които биха се заклели, че ги няма от дни. Ти, явно си решила да останеш с мен и аз съм готов да обясня на всеки, който попита, че си живяла изолирана тук, откакто са заминали.

— И това е достатъчно? — Тя позволи съмнението й да проличи открито.

— Думата ми никога не е била поставяна под въпрос преди.

В гласа му доловиха стоманени нотки, точно както в ръката му би се появила стоманена шпага, ако някой реши да се усъмни в обяснението му. За първи път неговата защита й изглеждаше силна. Това беше успокояващо, но и смущаваше. Това, което й даваше сигурност, можеше отново да я превърне в затворник.