Читать «Авантюристката» онлайн - страница 106

Главната врата на къщата беше заключена по изричното нареждане на Рене. Сирен го чу да чука, после пак. Тя лежеше в нерешителност и се питаше дали да не остави преструвките и да го пусне да влезе… Може би не трябваше да го ядосва, като го държи заключен отвън? Въпросът беше решен, когато Марта се появи от задната част на къщата в отговор на повикването му.

Стъпките на прислужницата скоро се чуха в обратна посока и заглъхнаха. Рене се насочи към салона. Чу тракане на резе, когато той заключи още веднъж къщата, шумолене на пепел и пращене на искри, когато загаси огъня. Ботушите му изтракаха един по един на пода. После настъпи тишина. Тя отвори леко очи и видя, че мигащата светлина на свещника се мести, приближавайки спалнята. Отново здраво стисна очи, насилвайки се да се отпусне, да диша дълбоко и равномерно. През клепачите си виждаше светлината, която се приближаваше към леглото. Чу как оставя свещите на ореховата маса, как застава после до таблата на леглото. Остави обувките си, после сакото му падна на леглото. След миг измъкна ризата от панталона си и я съблече през главата.

После се отдалечи през свързващата врата в малка стаичка за преобличане зад спалнята. Чу се яростно плискане на вода.

Съзнанието на Сирен рисуваше твърде живата сцена как той стои гол в полутъмнината на стаичката, и движи пешкира бързо по гърдите и раменете си, надолу по корема и по бедрата. Мисълта за това и за ленивото му приготвяне за спане силно опъна нервите й. Ако действията му не бяха толкова прозаични и ако не се преструваше на заспала, тя можеше да заподозре, че той забавя лягането си нарочно, за да изпитва нервите й.

Тя много беше мислила за това къде ще спи. Доколкото имаше само една спалня, изборът не беше голям. Беше помислила да потърси стаята на Марта и да помоли да сподели едно ъгълче с нея или да поиска да й направят дюшек пред камината в салона. Но твърде вероятно беше Рене да я премести насила в неговото легло. Не, по-добре изглеждаше да дава вид, че приема неговото решение и временно зависи от по-доброто в натурата му и да запази силите си за нещо по-хитро.

Странно беше това колко е сигурна, че той има по-добра същност. Или може би не — тя беше имала неведнъж полза от нея. Освен факта, че той беше водил войниците в атаката срещу пирогите и се беше опитал да затвори нея и Бретонови за контрабанда, той се беше отнасяше към нея с изключително внимание.

В това обаче нямаше смисъл. Нито в началото, а още повече сега — нямаше смисъл той да промени възгледите си и да я спаси от арест за нещо, което едва ли беше по-малко обвинение. Тя не го разбираше и това я безпокоеше.

Той се движеше толкова тихо с босите си крака, че тя разбра, че се е настанил до нея в леглото по увисването на въжетата под дюшека. Овладя изненадата и стегна мускули, когато леглото се наклони към по-голямата му тежест.

Той остана подпрян на лакът. Всичките й възприятия бяха нащрек и тя знаеше, че той я гледа на светлината на свещника. Сърцето й блъскаше в ребрата и дробовете й бяха стегнати така, че почти беше невъзможно да продължи да диша равномерно. Нервите под кожата й потрепваха. Изведнъж й се прищя да се прозее.