Читать «Авантюристката» онлайн - страница 105

— Стори ми се, че са доста далеч. Не е ли странно, след като ти си заловена?

— Разбрахме се да се разделим.

— А, разбира се.

— Истина е!

— Сигурен съм, че е. Ще те потърсят ли, как мислиш, ако ти не се върнеш?

— Сигурно. От това ли се страхуваш?

— Само ако решат да направят нещо глупаво. Мисля, че ще бъде най-добре, ако изпратиш съобщение, че си намерила убежище при мен и си решила да останеш за известно време.

— Не съм се съгласила — подхвърли тя.

— Не си ли? — попита той с глас, твърд и спокоен като погледа му. — Не си ли, наистина?

Колкото и да се опитваше, Сирен не можеше да намери слабост в стойката му, смекчаване в поведението му. Нищо не можеше да се направи, освен да напише писмо на Бретонови, обяснявайки къде се намира и да настоява да внимават. Рене я остави сама и отиде да говори с прислужницата някъде в задната част на къщата. Сирен дълго седя с писалка в ръка, взряна намръщено в огъня, после натопи перото в мастилницата и започна бавно и с нежелание да го движи по листа.

Рене се погрижи за бележката. Най-добре беше тя да попадне в ръцете на Бретонови колкото се може по-скоро, за да се предотврати някоя тяхна лекомислена постъпка, каза си той. Щеше да намери някой да я отнесе, докато тя се настани. Прислужницата, на име Марта, щеше да се погрижи за нея — тя просто трябваше да поиска каквото й е нужна.

Сирен продължи да седи и да се взира с невиждащи очи, и когато той отново я остави сама. Толкова бързо бе станало всичко! Само преди няколко кратки часа тя си беше на корабчето и се занимаваше с обичайната си работа, а сега беше любовница на Рене Льомоние. Това й се струваше невероятно!

Скоро той щеше да се върне… и какво ли щеше да стане тогава? Какво очакваше той от нея? Тя знаеше, разбира се, но не можеше да се застави да приеме реалността. Едно нещо беше сигурно. Ако си мислеше да има услужлива, усмихваща се жена в леглото, нетърпелива да му достави удоволствие и да задоволи извратените му прищевки, добити в двора във Версай, много грешеше. Тя беше принудена да приеме това положение от обстоятелствата, но съвсем не означаваше, че е готова да се подчини безпрекословно на исканията му. Нека си мисли, че е победил, скоро щеше да открие, че битката едва сега започва.

12

Рене се забави. Когато Сирен чу стъпките му по стълбите, тя вече се бе изкъпала в малка порцеланова вана. Беше имала време и да изчетка дългите до кръста коси до изсъхване пред огъня, използвайки сребърната четка на Рене. Седеше облечена в копринената му нощница, която беше оставил за нея.

При равномерния звук от стъпките му, тя подскочи от внезапен страх. Хвърли долу четката и се спусна в тъмната спалня. Въжетата, които поддържаха дюшеците изскърцаха, когато тя се хвърли на високото легло и отметна покривката и чаршафа. Завъртя се настрана с гръб към вратата, затвори очи и се престори на дълбоко заспала. Тя знаеше, че Рене е човек, който се съобразява с другите. Ако си помисли, че е била твърде уморена да го чака, може да я остави да си почива сама. Тази защита против мъжките му желания не беше кой знае каква, но тя нямаше никаква друга.