Читать «Авантюристката» онлайн - страница 104

Той безрадостно се засмя:

— Лейди — контрабандистка. Ще бъде чудо, ако избегнеш бесилката.

Цветът напусна лицето й, когато тя отново го погледна с ръце, стиснали елечето.

— Но ти каза… аз мислех…

Черният гняв, който навестяваше мислите му го обсеби: гняв, че Бретонови са й позволили да поеме риска тази нощ, гняв, че тя беше толкова свързана с тях, че го беше направила заради тях, гняв, че той нямаше право да предотврати това, но повече от всичко — гняв, че тя допуска възможността той да й причини зло. Той стана щит — този гняв — и оръжие.

— Ти мислеше — подхвана той, — че ще те държа в безопасност сега, когато те отведох?

Студенината на гласа му я блъсна. Тя нямаше да му позволи да види, че го е почувствала, но нямаше и да се преструва на безразлична. Не само нейната безопасност беше под въпрос, но и тази на Бретонови, които щяха да бъдат обвинени заедно с нея, ако я изправят пред Върховния съдия по обвинение в контрабанда. Тя направо попита:

— Нима не е така?

— Бих могъл, ако наградата си заслужава риска.

— Нямам начин да ти се отплатя.

Той поклати глава със съжалителна усмивка:

— Освен традиционната разменна монета на привлекателната жена.

— Очакваш аз да…

— Имам нужда от любовница.

Отрицанието скочи като пламък в дълбоките й кафяви очи, преди да отговори:

— Никога!

— Размисли внимателно. Ти беше сама, когато те видях, но има хора, които ако те разпитват, ще се чудят къде са били Пиер, Жан и Гастон миналата нощ.

През нея пробяга тръпка. Искаше да говори, да измисли извинение за Бретонови, да ги изключи, но думите не идваха. Минаха дълги секунди. Светлината в погледа й угасна, оставяйки го нещастен.

— Мисля, че не е трудно да видиш разумността.

— Разумност? — каза тя, а гласът й трепереше от потисната болка и слабост. — Разумност? Когато заплашваш живота ми?

— Тежко обвинение. Предпочитам да мисля за това като за обикновена принуда.

Тя се загледа в него, в опънатите черти на лицето му и сянка на погнуса мина в очите. Бавно каза:

— Вече си мисля, че с теб няма нищо обикновено.

— Грешиш. Има едно нещо. Искам те и каквото и да ми струва — ще те имам. Ако си решила да се жертваш заради Бретонови, това може да бъде и сега, вместо по-късно.

Думите му едва я достигаха. Внезапно от нея се изтръгна въпрос:

— Защо?

— Мисля, че стана ясно.

— Не мога да повярвам, че няма нещо друго. Има много други жени, които ще бъдат щастливи да бъдат с теб.

— Ти ме удовлетворяваш — каза той с остра ирония.

— Какво има. Какво съм ти направила?

— Подозираш отмъщение? Не ставай смешна.

— Сигурно има нещо. — Тя се приближи, като че ли да подчертае позицията си.

— Може би — каза бавно той — е нещо, което аз съм ти направил.

Тя примига:

— Какво?

— Ти нямаше да бъдеш в опасност, ако не те бях използвал, ако не бях причината да загубите стоките си, така че да има нужда да си ги връщате. Вината е моя. Сега съм в положение да трябва да те пазя, както ти обещах. И това имам намерение да направя.

— От вина? Освобождавам те от нея. Позволи ми сега да си вървя.

— Не мога да направя това.

— Разбира се, че можеш! — извика отчаяно тя. — Цялата тази работа е фарс. Доколкото знаем, Пиер, Жан и Гастон вероятно би са арестувани в този момент.