Читать «Авантюристката» онлайн - страница 103

— Мадам Вудрьой, предполагам.

— Точно така. Къщата принадлежи на наскоро овдовяла жена, която искала да се върне във Франция.

— И ги я купи? — в тона й имаше остро любопитство.

Той поклати глава:

— Още не.

Какво искаше да каже? Мислеше ли да остане в страната? Това беше толкова невероятно, че не си струваше да се мисли за тази възможност. Отвън, на улицата се чу тропане на крака в ботуши. Той застина. Войниците преминаха и стъпките им заглъхнаха.

Сирен навлажни устни.

— Какво ще стане, ако… ако ме намерят тук с теб? Ако разберат, че ти си ме отвел? Ще имаш ли неприятности?

— Нищо за момента, въпреки, че е мило, че си загрижена.

— Не съм… — започна остро тя, после спря. Беше загрижена, въпреки че не искаше. Опита се да свие рамене. — Мислех за себе си, разбира се, и за това, колко голяма полза имам от протекцията ти точно сега. Но не искам да ме мислиш за неблагодарна. Благодаря ти за спасението, то беше съвсем… навреме.

— Удоволствието беше мое.

Тя му отправи бърз поглед, почувствала подтекста на думите, които — не беше сигурна — той наистина мислеше. Той се беше преместил до звънеца край камината. Дръпна връвта. Когато отново се обърна към нея, изражението му беше вежливо, но блясъкът в сивите му очи беше още ясен и решителен.

— Сигурно е хубаво да имаш такива високопоставени приятели, да заглаждат пътя ти, независимо какво се случва.

— Да — съгласи се той, въпреки че думата беше произнесена без интонация, когато една прислужница от африкански произход се появи на вратата и той насочи вниманието си към нея, поръчвайки й да донесе вино и чаши. Когато жената излезе, той пак се обърна към Сирен. — Кажи ми нещо — постъпката тази вечер целенасочена ли беше или просто ти искаше да се изравнят точките между нас?

— Имаше много добра цел — произнесе остро тя. — Искахме да си върнем собствеността, която ни беше отнета. И го сторихме!

— Разбирам. Останалото стана случайно.

— Останалото ти и войниците сами си го навлякохте.

Очите й отразиха огъня, който играеше с пукот под решетката на камината, придавайки й див поглед на подгонено животно, който се подсилваше от сините сенки на изтощение под нежната кожа около очите. Набързо завързаната връзка на блузата й се беше отпуснала при бягството им. Скъсаното й елече зееше разтворено дълбоко, откривайки меко закръглените й гърди с бледорозов цвят на съвършена праскова. Съчетанието на волен дух и невинна уязвимост беше влудяващо. Рене се беше опитвал да не гледа, но сега позволи на погледа си да почива на нея като(странник, достигнал далечна кула. Когато заговори, гласът му беше рязък.

— Рискувахте много заради няколко мъниста и тенджери. Щеше да е срамно да трябва да се гледа такава прекрасна кожа като твоята под камшика.

По бузите й изби червенина, когато погледна надолу да види какво той намира за така привличащо и осъзна, че е твърде разголена. Тя събра краищата на елечето си, обръщайки се настрана от него със завъртане.

— Повече е от тенджери и мъниста — каза през рамо тя. — Това е нашият начин на живот.