Читать «Авантюристката» онлайн - страница 8

— Татко и чичо Пиер ще ми одерат кожата парче по парче — каза той с помръкнал глас.

— Ще бъде правилно, задето се мъкнеше след онази фуста.

— Ти си жена без сърце. Нямаш ни най-малка представа как се чувства един мъж, когато види красива и готова жена.

— Красива, а? — Сирен му хвърли скептичен поглед, докато работеше.

— Е, беше хубава за мен, поне докато…

— Не искам да слушам…

— Но, скъпа, само се канех да кажа, докато я видя на светло!

— Сигурно си го направил. Дръпни си ръката.

Той се съгласи.

— Не бих омърсявал чистите ти уши с това, което стана между мен и тази жена. Не само, че няма да ми достави удоволствие, защото ти вече не се изчервяваш, както преди, като се говори по тези въпроси, но и няма да е по мъжки. Между другото, чичо Пиер ще ме одере като катерица, ако чуе.

— Вярно — каза натъртено тя. — Сега би ли оставил малко приказките за любовните си истории, за да погледнеш този човек?

Гастон се наведе да изпълни молбата й и дъхът му изскочи в учудено пъшкане.

— Господи боже! Това е Льомоние!

— Съвършено вярно. Мислиш ли, че мадам маркизата ще ни даде награда, ако изпратим да й кажат, че е спасен?

По-младият Бретон се ухили:

— Тя би могла, но не съм сигурен, че Льомоние ще ти благодари. Казват, че избягвал поканите й да се виждат насаме.

Жената на губернатора имаше око за млади мъже. Съпругът й, маркизът, беше с петнадесет години по-млад от нея. Бракът им изглеждаше базиран на взаимно уважение, взаимен интерес и амбиции. Целта на двойката беше маркизът да получи губернаторството на Ню Франс, пост, навремето заеман от баща му. Колонията, освен това, беше и родното място на маркиза. Носеха се слухове, че службата е негова. Той беше способен администратор със значителни познания за управлението на колония, населена с диваци, съмнителна колекция от изселени от Франция типове, и множество воажори, прекарали в тази пустош толкова дълго, че самите те бяха подивели. Но назначението още не беше официално, нито би станало, докато не се намери човек, който да го замести в Луизиана. Междувременно Мадам се беше развъртяла да намери, доколкото може богатства и удобства в колонията.

Мисълта за Рене Льомоние с мадам де Вудрьой звучеше безвкусно. Сирен я отпъди от мислите си. С рязък тон тя каза:

— Подай ми одеялото, да го увием с него. После можеш да му събуеш мокрите панталони.

— Да му събуя… Сирен!

Тя видя, че шокираното изражение на Гастон е истинско.

— Е, не може да остане с тях, нали? Никога няма да се стопли!

— Ако татко и чичо Пиер се върнат и те намерят не само с известен женкар като Льомоние, но и с гол женкар…

— Той е полумъртъв! Освен това ще бъде завит.

— Няма значение. Ще ме убият.

— В такъв случай, можеш да ми помогнеш да го преместим в моята стая.

Неодобрителното съмнение в тона на Гастон рязко се изпари:

— В твоята стая? Никога!

— Не може да остане да лежи на средата на пода на каютата завинаги. Там е единственото място, където няма да е пред очите на всички.

Стаята, както тя я наричаше, беше не по-голяма от мансарда. В нея се намираше койката за спане, а един сандък в ъгъла съдържаше дрехите й. Другият ъгъл беше затрупан с животински капани и сандъци, няколко допълнителни одеяла и навити на руло кожи, както и какви ли не други вещи със съмнителна полза, с които Бретонови не можеха да се разделят.