Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 458
Ярослав Хашек
По-нататъшният разказ на Швейк и изобщо интересният разговор за менюто и използуването му за възпитание на бойците преди войната бе прекъснат от голямата олелия горе, където банкетът привършваше.
На фона на монотонната глъчка се открояваха виковете на фелдфебел-школника Биглер:
— Войникът още в мирно време трябва да знае какви изисквания ще постави пред него войната, а през време на война не бива да забравя наученото на плаца.
След това се чу сумтенето на подпоручик Дуб:
— Моля да се отбележи, че вече за трети път ми се нанася обида.
Горе ставаха големи работи.
Подпоручик Дуб, който, както ни е известно, имаше нечисти намерения по отношение на фелдфебел-школника Биглер и искаше да ги разкрие пред лицето на батальонния командир, още с влизането си бе посрещнат от офицерите с голям рев. Еврейската ракия беше подействувал знаменито на всички.
Офицерите се надпреварваха да викат, като правеха различни намеци по адрес на ездаческото изкуство на подпоручик Дуб:
— Без жокея няма да мине!
— Подплашеният мустанг!
— Колега, колко време си бил между ковбоите на Дивия Запад?
— Майстор на художествената езда!
Капитан Загнер набърже го накара да изпие една чаша от проклетата ракия и обиденият подпоручик Дуб седна на масата. Сложи един стар разнебитен стол до поручик Лукаш, който го посрещна приятелски:
— Всичко изядохме вече, колега.
Печалният образ на фелдфебел-школника Биглер остана някак незабелязан, въпреки че фелдфебел-школникът точно по устава заобиколи масата, за да се представи служебно на капитан Загнер и на другите офицери, повтаряйки няколко пъти, макар че всички го бяха видели и го познаваха:
— Фелдфебел-школникът Биглер се завръща в батальона.
Биглер взе пълна чаша, седна съвсем скромно до прозореца и зачака подходящ момент, за да може да подхвърли някоя от своите прочетени в учебниците премъдрости.
Подпоручик Дуб, когото тая ужасна ракия удари в главата, започна да чука с пръст по масата и ни в клин, ни в ръкав се обърна към капитан Загнер:
— Ние с околийския началник винаги си казвахме: „Патриотизмът, верността към дълга, самодисциплината, това са най-силните оръжия във войната.“ Спомням си за това особено днес, когато нашите армии в недалечно бъдеще ще прекрачат границата.
