Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн

Ярослав Хашек

Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Великата епоха се нуждае от велики хора. Съществуват незнайни герои, скромни, без славата и историята на Наполеон. Ако анализираме техния характер, той би затъмнил славата на Александър Македонски. Днес из пражките улици вие може да срещнете опърпан човек, който сам дори не съзнава каква голяма роля е изиграл в историята на новата велика епоха. Той си върви скромно по пътя, не безпокои никого, не го безпокоят журналисти, които да го молят за интервю. Ако го попитате как се казва, той ще ви отговори простичко и скромно: „Аз съм Швейк…“

И този тих, скромен, опърпан човек е наистина старият добър войник Швейк, героичен, храбър, чието име едно време, през австрийско, не слизаше от устата на гражданите на чешкото кралство и чиято слава не ще залезе и при републиката.

Много обичам добрия войник Швейк и като ви предлагам приключенията му през Световната война, убеден съм, че и всички вие ще почувствувате симпатии към тоя скромен, незнаен герой. Той не е запалил храма на богинята в Ефес, както беше направил глупакът Херострат, за да попадне името му във вестниците и школските читанки.

И това е достатъчно.

Авторът

Част I

В тила

Добрият войник Швейк се намесва в Световната война

— Убили са нашия Фердинанд — рече прислужницата на господин Швейк, който беше напуснал преди години военната служба, след като окончателно бе провъзгласен от военната лекарска комисия за идиот, и сега се прехранваше от продажба на кучета — грозни нечистокръвни изроди, на които измисляше най-благороден произход.

Независимо от това си занятие той страдаше от ревматизъм и тъкмо в тоя миг разтриваше коленете си с оподелдок.

— Кой Фердинанд, госпожа Мюлерова? — запита Швейк, без да прекъсне да разтрива коленете си. — Аз зная двама Фердинандовци. Единият слугува у дрогериста Пруша и веднъж по погрешка изпи шише с лекарство против косопад, а освен това познавам и Фердинанд Кокошка, дето събира кучешки лайна. И за двамата няма какво да се съжалява.

— Къде ти, ваша милост, господин ерцхерцога Фердинанд от Конопище, оня дебелия, набожния.

— Боже господи — извика Швейк, — и таз добра. Че къде го сполетяло това господин ерцхерцога?

— Очистили го в Сараево, ваша милост, и знаете ли — с револвер. Пристигнал той там със своята ерцхерцогиня в един автомобил.

— Гледай ти, госпожа Мюлерова, в автомобил. Да, такъв големец може да си позволи това, без да помисли колко злополучно би могло да завърши едно такова пътуване с автомобил. И при това в Сараево, госпожа Мюлерова, в Босна. Сигурно турците са го направили. Пустата му Босна и Херцеговина, не трябваше да им я вземаме ние. Та така, значи, госпожа Мюлерова, господин ерцхерцогът заминал при свети Петър, а? Дълго ли време брал душа?

— Господин ерцхерцогът свършил моментално, ваша милост. Нали знаете, с револвер шега не бива. Оня ден един господин у нас, в Нусле, си играл с револвер и изтрепал цялото си семейство, че и портиера, който отишъл да види кой стреля на третия етаж.

— Някои револвери, госпожа Мюлерова, да се побъркаш, пак не гръмват. Има много такива системи. Но за господин ерцхерцога те сигурно са си набавили нещо по-специално. Хващам се на бас, госпожа Мюлерова, че човекът, който е сторил тая работа, е бил облечен елегантно, нарочно за случая. Да застреляш господин ерцхерцога, знаете, е много трудна работа. Това не е все едно бракониер да застреля горския. Тук трудното е да се приближиш до него, не всеки дрипльо може да очисти такъв господин. Трябва да си туриш цилиндър, за да не те дръпне стражарят.