Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 457

— Преди години — обади се Швейк — в Индржихув Храдец живееше един колбасар, Йозеф Линек. На полицата си той имаше две кутии. В едната държеше смес от всички подправки, които слагаше в колбасите и кървавиците. В другата кутия държеше прах срещу насекоми, защото на няколко пъти беше установил, че клиентите му бяха схрускали дървеница или хлебарка в приготвените от него колбаси. Обикновено той казваше, че колкото се касаело до дървениците, те миришели на горчиви бадеми, които се слагат в козунаци, но хлебарките в колбаси смърдели на стара мухлясала библия. Затова той държеше на чистотата в работилницата си и ръсеше навсякъде от тоя прах против насекоми. Веднъж се заловил да прави кървавици, а пък бил хремав. Взема кутията с праха против насекоми и го изсипва в каймата за кървавиците. Оттогава в Индржихув Храдец всички започнали да купуват кървавици само от Линек. Хората просто се трупали в магазина му. Но и той не бил прост, разбрал, че причината била в праха против насекомите, и оттогава взел да си поръчва по цели сандъчета от него. Предварително обаче предупредил фирмата, от която го вземал, да пишат върху сандъчетата „Индийски подправки“. Това си беше негова тайна и той я занесе със себе си в гроба, но най-интересното беше там, че от къщите, където купуваха кървавиците му, изчезнаха всички хлебарки и дървеници. Оттогава Индржихув Храдец спада към най-чистите градове в цяла Чехия.

— Свърши ли? — попита школникът Марек, които очевидно искаше също да се намеси в разговора.

— Кажи-речи — отговори Швейк, — зная и един друг подобен случай в Бескидите, но ще ви го разкажа чак когато влезем в сражение.

Думата взе школникът:

— Кулинарното изкуство най-добре се изпробва през време на война, особено на фронта. Ще си позволя малко сравнение. В мирно време всички сме чели и слушали за така наречените ледени супи, тоест супите, в които се слага лед и които се консумират особено много в Северна Германия, Дания и Швеция. Но виждате ли, дойде войната и тая зима в Карпатите войниците имаха толкова замръзнала супа, че макар и да минава за специалитет, престанаха да я ядат.

— Замръзнал гулаш се яде — намеси се фелдфебелът Ванек, — но не продължително време, най-много една седмица. Нали заради него нашата девета рота напусна позициите си.

— Още в мирно време — каза Швейк необикновено сериозно — цялата военщина се въртеше около кухнята и около най-различните ястия. В Будейовице имахме един поручик, Закрейс се казваше, непрекъснато се навърташе около офицерската кухня. Когато пък някой войник сгазваше нещо лука, той го накарваше да застане мирно и го зачесваше: „Виж какво, дръвник с дръвник, ако това се повтори още веднъж, ще превърна муцуната ти в солидно начукана пържола, ще те смачкам на картофено пюре и накрая ще те накарам да го изядеш. От тебе ще потече дроб-сарма, ще замязаш па прошпекован заек на тава. Ето виждаш ли, че трябва да се поправиш, ако не искаш хората да помислят, че съм направил от тебе мусака със зеле.“