Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 456

— Да — твърдо заяви фелдфебел-школникът Биглер, — недейте забравя, господин подпоручик, че за това, което става между нас, вероятно ще вземе решение офицерският съд на честта.

Малко остана подпоручик Дуб да излезе от кожата си от яд и злоба. Той имаше един особен обичай, че когато се ядосваше, започваше да говори още по-големи глупости, отколкото в спокойно състояние.

Затова и измърмори:

— А за вас ще реши военният съд.

Фелдфебел-школникът Биглер се възползува от този случай, за да го доубие съвсем, и затова каза с най-приятелски тон:

— Ти се шегуваш, колега.

Подпоручик Дуб извика на шофьора да спре.

— Един от нас трябва да върви пеша — изломоти той.

— Аз ще се возя с колата — спокойно отговори фелдфебел-школникът Биглер, — а ти, колега, прави, каквото щеш.

— Карай по-нататък — извика като в делириум подпоручик Дуб на шофьора и се забули в достойно мълчание, както направил Юлий Цезар, когато към него се приближили съзаклятниците с ками, за да го убият.

Така те пристигнаха в Зултанка, където откриха следите на батальона.

Междувременно, докато подпоручик Дуб и фелдфебел-школникът Биглер спореха по стълбите дали фелдфебел-школникът, който все още не е зачислен никъде, има право на кървавица от количеството, определено за офицерите от отделните роти, долу в кухнята вече се бяха наситили и разположени по широките пейки, заприказваха за всевъзможни неща, димейки с лулите си като същински комини.

Готвачът Юрайда заяви:

— Знаете ли, днес направих знаменито откритие. Струва ми се, че с него настъпва истинска революция в кулинарното изкуство. Та нали знаеш, Ванек, че никъде в това проклето село не можах да намеря джоджен за кървавиците?

— Херба майоране — уточни фелдфебелът Ванек, припомняйки си, че е дрогерист.

Юрайда продължи:

— Все още си остава непроучено това свойство на човешкия дух да се използуват в трудни моменти най-различни средства. Интересно как именно тогава пред него се откриват нови хоризонти, как започва да изнамира невъзможни досега неща, за които човечеството не е и сънувало… Търся, значи, аз по всички къщи джоджен, бягам, потя се, обяснявам им за какво ми е необходим, как изглежда…

— Трябвало е да опишеш и миризмата — обади се от пейката си Швейк, — трябвало е да им кажеш, че джодженът мирише също като шишенце с мастило в алея от цъфнали акации. Навръх Бохдалец край Прага…

— Моля ти се, Швейк — умоляващо го прекъсна школникът Марек, — остави Юрайда да довърши.

Юрайда продължи:

— В една от къщите попаднах на стар запасен войник от времето на окупацията на Босна и Херцеговина, който служел редовната си служба като улан в Пардубице и до днес още не е забравил чешки. Той започна да спори с мене, че в Чехия в кървавиците не слагали джоджен, ами, лайкучка. И така аз наистина не знаех какво да правя — все пак всеки разумен и непредубеден човек ще оцени джоджена като истински принц между останалите подправки, които се слагат в кървавиците. Налагаше се много бърже да се намери такъв заместител, който да придаде особена, специфична джодженова миризма на кървавиците. И така в една къща под иконата на някакъв светия аз намерих окачено сватбено венче от мирта. В къщата, изглежда, живееха младоженци, защото клонките на миртата бяха все още доста свежи. И аз сложих в кървавиците мирта. Естествено предварително трябваше да топя три пъти венчето във вряла вода, за да омекнат листчетата и да загубят прекалено острата си миризма и вкус. От само себе си се разбира, че когато вземах миртовото венче за кървавиците, не се мина без плачове. Изпратиха ме с уверение, че за това богохулство — венчето беше светено — аз ще бъда убит от първия куршум. Вие нали ядохте от кървавичната супа, е, позна ли някой, че вместо на джоджен мирише на мирта?