Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 443

С тези мрачни мисли Швейк лека-полека стигна в близкото село. Не му струваше много труд да намери щаба на батальона, тъй като макар и селото да беше твърде голямо, в него имаше само една свястна сграда, голямото първоначално училище, което галицийската администрация беше построила в тоя чисто украински край за по-успешното полонизиране на селото.

През войната училището беше преминало през различни перипетии. Тук бяха настанявани повечето руски и австрийски щабове, по едно време гимнастическият салон беше превърнат в операционна зала, това беше през време на големите сражения, в които се решаваше съдбата на Лвов. Тук се режеха крака и ръце и се правеха трапанации на черепи.

В градината зад училището имаше голяма фуниевидна яма, образувана от избухването на снаряд от голям калибър. В ъгъла на градината имаше стара круша, на единия клон на която висеше парче въже. На него неотдавна беше увиснал местният православен свещеник, обесен по донесение на местния директор на училището — поляк, който го беше наклеветил, че бил от групата староруси и че през време на руската окупация служил литургия в черквата за победата на руското оръжие и за православния цар. Всъщност това не беше истина, тъй като обвиняемият по това време изобщо не се намираше в селото, бидейки на бани в Бохня Заморувана, малко селище, незасегнато от войната, където се лекуваше от камъни в жлъчката.

За обесването на православния свещеник изиграха роля няколко обстоятелства: неговата националност, религиозният спор и една кокошка. Бедният поп непосредствено преди войната беше убил в градината си една от кокошките на учителя, която му кълвеше посаденото динено семе.

След смъртта на православния поп църковното здание остана празно и може да се каже, че всеки си взе от него по нещо за спомен.

Един полски селяк беше закарал в къщи дори и старото пиано, капака на което използува, за да поправи вратичката на свинарника си. Една част от мебелите бяха нацепени и изгорени от войниците, както си беше вече обичаят, и по една щастлива случайност остана непокътната само голямата хубава печка в кухнята с много колела и отлична фурна. Православният поп никак не бе се отличавал от своите католически колеги и обичаше да си похапва, разполагаше с много тенджери и тави, наредени по печката и във фурната.

Беше станало някаква традиция всички войскови части, които минаваха през селото, да настаняват тук офицерската си кухня. Горе пък в голямата стая се устройваше нещо като офицерско казино. Необходимите маси и столове се вземаха от жителите на селото.

Тъкмо днес офицерите от батальона организираха тържествена вечеря. Те бяха направили кооперация, купиха една свиня и сега готвачът Юрайда приготвяше разни свински специалитети, заобиколен от различни паразити измежду офицерските свръзки. Фелдфебелът Ванек обаче надминаваше във всяко отношение свръзките и съветваше Юрайда как да нареже свинската глава, та да остане и за него парче от зурличката.