Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 442

В главното комендантство на градчето патрулите на военната полиция всеки миг довеждаха някоя наплашена еврейска душа с обвинението, че е разпространявала лъжливи и неоснователни слухове. Там биеха до кръв нещастните евреи и ги пускаха в къщи с окървавени задници.

В тоя хаос, значи, попадна Швейк и започна да търси ротата си из градчето. Още на гарата той насмалко щеше да влезе в конфликт с етапното комендантство. Когато се приближи до масата, където се даваха справки на войниците, които търсеха частите си, някакъв подофицер се разкрещя насреща му. Какво си въобразявал Швейк, да не иска да тръгне да търси ротата му? Швейк му отговори, че иска да знае само на кое място в града е разквартирувана 11-а рота на 91-ви полк от еди-кой си батальон.

— За мене е много важно — подчерта Швейк — да зная къде е 11-а рота, защото аз съм неин ординарец.

За нещастие на съседната маса седеше някакъв фелдфебел, който подскочи като тигър и загърмя срещу Швейк:

— Ах, свиня блатска такава, свръзка бил той, а не знае къде му е ротата!

Преди Швейк да може да отговори, фелдфебелът хлътна в съседната канцелария и само след малко доведе оттам един дебел поручик, така величествен на вид, като че беше собственик на фирма за търговия с месо на едро.

Етапните комендантства играеха ролята и на капан за различни скитащи се войници, които, ако останеше на тях, можеха през цялата война да търсят загубените си части, да се мъкнат от етап на етап и с най-голямо удоволствие да се редят на опашки пред ония маси на етапните пунктове, над които имаше табелка: „Minagegeld“.

Когато дебелият поручик влезе, фелдфебелът извика:

— Мирно!

Поручикът попита Швейк:

— Къде ти са документите?

Когато Швейк му ги представи и поручикът се убеди в правилността на следвания от него маршрут от щаба на бригадата до Зултанка в ротата му, той му ги върна и благосклонно се обърна към подофицера на масата:

— Дайте му справката — и отново хлътна в съседната канцелария.

Когато вратата подир него се затвори, фелдфебелът хвана Швейк за рамото и отвеждайки го към вратата, му даде следната справка:

— Хайде, дрисльо, гледай да те няма!

Така Швейк отново се озова всред хаоса навън и започна да търси сега някой познат от батальона. Той дълго ходи по улиците, докато най-сетне заложи всичко на една карта.

Спря един полковник и на разваления си немски език го помоли, ако знае, да му каже къде се намират батальонът и ротата му.

— Можеш да говориш на чешки — каза полковникът, — аз съм чех. Твоят батальон се е разположил в съседното село Климентув отвъд линията. На другарите ти е забранено да влизат в града, защото още с пристигането си войниците на една от вашите роти се сбиха с баварците на площада.

Швейк се отправи към Климентув.

Полковникът го извика обратно, бръкна в джоба си и му даде пет крони да си купи цигари. Сбогува се още веднъж любезно с него и се отдалечи с мисълта: „Какво симпатично войниче.“

Швейк продължи към селото и като си мислеше за срещата с полковника, стигна до заключението, че преди дванайсет години в Тридент имало някой си полковник Хабермайер, който се държал също така любезно с войниците и накрая се оказало, че е хомосексуалист. Веднъж в баните при Адиже поискал да обезчести един фелдфебел-школник, като го заплашвал с дисциплинарно наказание.