Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 444

Най-жадно гледаше готвача ненаситният Балоун, просто очите му щяха да изтекат. Със същата лакомия навярно людоедите наблюдават как от печения на шиш мисионер капе мазнина, която мирише приятно, когато гори на огъня. Балоун се чувствуваше горе-долу така, както се чувствува млекарско куче, когато тегли количката си, а покрай него минава чирак колбасар с пълен кош пресни, току-що взети от работилницата колбаси на главата си. Представете си, че при това една дълга ловджийска наденица се е измъкнала от коша и се клатушка на гърба на чирака, стига кучето да подскочи с отворена уста, да тракне със зъби и — само да не са тия проклети ремъци, с които е омотано, бедното, и тоя безобразен намордник.

А каймата от свински дроб и други дреболии, тая първа фаза от рождението на кървавицата, тоя огромен неин ембрион във вид на голяма купчина, струпан на масата, ухаеше на пипер, мазнина и дроб.

Юрайда пък със запретнати ръкави беше толкова важен, че можеше да послужи като модел за картината как бог от хаоса създава земята.

Балоун не издържа и се разхленчи. Хленчовете му се засилиха до сърцераздирателен плач.

— Какво си се разревал като магаре? — попита го готвачът Юрайда.

— Спомних си за в къщи — отговори разхълцан Балоун. — Винаги съм присъствувал на тази операция и винаги ми се свидеше да изпратя по малко свинско дори и на най-близките си съседи, защото исках сам да излапам всичко, както и правех. Веднъж така се натъпках с кървавица, сарфалади и варена кайма, та всички помислиха, че ще се пукна и ме подгониха по двора с камшик, както се гони крава, когато се надуе от много люцерна. Господин Юрайда, позволете ми да бръкна в каймата, пък след това нека да ме вържат на козел; няма да мога да изтрая на тия мъки.

Балоун стана от пейката, на която седеше, приближи се до масата, залитайки като пиян, и посегна с лапата си по посока на големия куп кайма.

Последва ожесточена борба. С голяма мъка всички присъствуващи го възпряха да не се нахвърли върху каймата. Само когато го изтикваха от кухнята, не можаха да му попречат в отчаянието си да бръкне в тенджерата, където бяха натопени червата за кървавицата.

Готвачът Юрайда толкова се ядоса, че хвърли подир бягащия Балоун цяла връзка клечки за връзване на кървавица и изрева:

— На, наяж се с клечки, звяр такъв!

По това време офицерите от батальона се бяха събрали вече горе и докато очакваха тържествено онова, което се раждаше долу в кухнята, при липсата на друг алкохол пиеха най-проста житна ракия, обагрена жълто с люспи от лук, за която евреинът, от когото я бяха купили, твърдеше, че е първокачествен и оригинален френски коняк, който той наследил от баща си, а последният пък го имал още от своя дядо.

— Слушай — каза му по тоя случай капитан Загнер, — ако кажеш още, че прадядо ти го е купил от французите, когато бягали от Москва, ще заповядам да те затворят и ще лежиш в ареста, дордето най-младият от семейството ти стане най-стар.