Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 441

Полковникът измяука и хвърли по него мастилницата, след което сащисаният подпоручик изкозирува и каза:

— Слушам, господин полковник — и изчезна зад вратата.

След това от канцеларията на полковника дълго време се чуваше рев и вой, докато накрая болезнените му стонове стихнаха. Палецът на полковника отново се превърна в кротко агънце, подагрената атака премина и полковникът позвъни и заповяда отново да му доведат Швейк.

— Каква е всъщност тая работа? — попита полковникът Швейк, сякаш се беше отърсил от всичко неприятно и сега му беше така хубаво и се чувствуваше така свободен и волен, като че ли бе се изтегнал някъде на плажа край морето.

С приятелска усмивка Швейк разказа на полковника цялата си одисея. Каза му, че е свръзка на 11-а бойна рота от 91-ви полк и че не знае какво ще правят в ротата без него.

Полковникът също се усмихваше и след това даде следните нареждания:

— На Швейк да се изготви войнишки кредитен билет за пътуване през Лвов до гара Зултанка, където утре ще пристигне ротата му, да му се даде от склада нов мундир и 6 крони и 82 халера за из пътя вместо храна.

Когато по-късно Швейк, облечен в нова австрийска униформа, излизаше от щаба на бригадата, за да отиде на гарата, зърна го подпоручик Дуб и зяпна от учудване. Спазвайки строго военния ред, Швейк му рапортува и като му показа документите си, загрижено го попита да предаде ли нещо на поручик Лукаш.

Подпоручик Дуб намери сили да каже едничка дума:

— Abtretten!

А след това, като гледаше подир отдалечаващия се Швейк, той измърмори на себе си:

— Ще видиш ти кой съм аз, бога ми, ще видиш…

На гара Зултанка се беше събрал целият батальон на капитан Загнер с изключение на „тилната охрана“, която се загуби някъде, когато заобикаляха Лвов.

С влизането си в града Швейк се озова в напълно нова обстановка, тъй като от общото оживление тук вече личеше, че бойните позиции не са много отдалечени. Наоколо навсякъде имаше артилерия и обози, от всяка къща излизаха войници от най-различни полкове, между тях — като някакъв военен елит — се разхождаха немците от райха и аристократично раздаваха на австрийците цигари от богатите си запаси. Кухните на немците от райха, намиращи се на площада, разполагаха дори и с бъчонки, от които обед и вечер точеха бира на войниците. Около тия бъчонки се навъртаха и се облизваха като гладни котки занемарените австрийски войници, коремите на които бяха набъбнали от мръсната отвара на подсладената цикория.

Групички евреи с бакембарди и дълги кафтани сочеха облаците дим на запад и оживено ръкомахаха. Навсякъде се носеха викове, че там, на река Буг, горят селата Учишкув, Буск и Деревяни.

Ясно се чуваха топовни гърмежи. Не след дълго започнаха да викат, че русите бомбардират Камионка Струмилова откъм Грабова, че боевете се водят надлъж по целия Буг и че войниците задържат всички бежанци, които искат да се върнат отново в домовете си отвъд Буг.

Навсякъде цареше хаос и никой нищо положително не можеше да каже, не се знаеше дали русите не са преминали отново в офанзива и не са спрели непрекъснатото си отстъпление по целия фронт.