Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 8

Пещерите се намираха в периферията на военната база Блек Рок. Бяха открити и картографирани от самия Бен преди четири години, когато бе служил в базата.

Всичко си вървеше както трябва до момента, когато хер Бидерман, шкембестият германски клиент на Бен, се бе подхлъзнал и си бе счупил крака. Бен би го оставил да си изгние там, задето пренебрегна предупрежденията му. Вместо това обаче се опита да измъкне нещастника от пещерата. Стенанията на хер Бидерман привлякоха военната полиция и Бен бе възнаграден за усилията си с арест.

Отстрани се от решетката и се отпусна върху проядения от молци матрак. Отметна глава назад и започна да изучава петната върху тавана. Чу как по коридора се разнесоха тежки стъпки и някой прошепна нещо на тъмничаря.

Тежкото списание тупна върху пода.

— Ей, там е, сър. Четвъртата откъм оня край.

На Бен се стори, че в гласа на тъмничаря се промъкнаха нотки на страх.

Тежките стъпки наближиха килията и секнаха пред нея. Бен се повдигна на лакти, за да види кой е застанал там. Разпозна лицето на бившия си командир. Плешива глава, нос като клюн и пронизващи сиви очи.

— Полковник Матсън?

— Открай време имах предчувствието, че някой ден непременно ще се озовеш тук. Винаги си бил смутител на спокойствието — каза полковникът. Усмивката в ъглите на устните му обаче смекчаваше строгото му изражение. — Как се чувстваш тук?

— Като в „Хилтън“, сър. Само дето обслужването по стаите е малко мудно.

— То навсякъде е такова — вметна полковникът и даде знак на тъмничаря да отключи килията. — Елате с мен, сержант Бръст.

— Сега съм просто господин Бръст, сър.

— Няма значение какъв си — отвърна полковникът. — Предстои ни разговор.

— Да му сложа ли белезници, сър? — обади се тъмничарят. Бен дари полковник Матсън с най-невинния си поглед.

— Да — разпореди се полковник Матсън, — По-добре му сложи. На тези цивилни не трябва да се хваща вяра.

— Добре де, вие спечелихте — каза Бен и застана мирно. — Сержант Бръст се явява по заповед, сър.

Полковник Матсън кимна с разбиране и даде знак с ръка на тъмничаря да се отдръпне.

— Последвай ме, сержанте. Отиваме в моя кабинет. Бен го последва. Излязоха от затвора и след кратко шофиране пристигнаха в административната сграда. Кабинетът на полковника не се бе променил. Голямо дъбово бюро с петна, оставени от чашите с кафе. Знамена на Старата гвардия покрай стените. Грамоти, покриващи страничната стена. По време на пътуването иначе напористият полковник издаваше известна неувереност и Бен остана с чувството, че му предстои да чуе нещо важно.

Полковникът покани Бен да седне, след което подпря лакти върху бюрото си и започна да го изучава. Лицето му бе каменно. Бен положи известни усилия, за да не започне да примигва. Накрая бившият му командир започна да говори с уморен глас.

— Какво, по дяволите, се случи с теб? Беше най-добрият измежду най-добрите, а просто напусна.

— Получих по-добра оферта.

— Каква? Да придружаваш невротизирани юпита, зажаднели за силни усещания?