Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 234

Бен се размърда още веднъж под одеялата. Всъщност нямаше основания да се оплаква. Работата си имаше и предимства. В свободното си време можеше да изучава безкрайните пещери. Ловците, които познаваха добре дългите пътеки, му показваха толкова удивителни гледки, че понякога му се струваше, че сънува.

Това му се случваше дори тогава, когато събираше кракански изпражнения.

Бен затвори очи. Не след дълго щеше да настъпи утрото. Намести се на другия си хълбок и прегърна Ашли през кръста. Когато задряма, нещо докосна съня му. Нещо слабо и неопитно. Някой го зовеше.

Той се подготви за контакт, но контактът не се състоя. Това, което усети, бе като топъл полъх, докосващ студена буза.

После нямаше нищо.

Кой се бе обадил?

Ръката му усети как бебето се движи в утробата на Ашли. Тогава Бен си спомни за думите на Моамба за кръвта, която не трябва да се забравя.

Информация за текста

James Rollins

Subterranean, 1999

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007

Публикация:

James Rollins

SUBTERRANEAN

Harper 1999

Редактор Тотка Попова

Художествено оформление на корица „Megachrom“ — Петър Христов

ИК „БАРД“ ООД — София 2002

Фантастичен трилър

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3061]

Последна редакция: 2007-07-02 14:28:23