Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 6

Едва сега тя разбра присъствието на въоръжената охрана. Неволно отдръпна ръце от скъпоценната вещ.

— Страхотно — прошепна изумена.

Седнала на кухненската маса, Ашли Картър проследи с поглед как доктор Блейкли небрежно затвори мобифона си и го прибра в малкия джоб на сакото си.

— И така, професор Картър, докъде бяхме стигнали? — Проблем ли има? — попита Ашли, като забърса доматения сос в чинията си с парченце чеснов хляб. Двамата седяха на зелената метална кухненска маса.

Докторът поклати глава.

— Ни най-малко. Просто проверявам как върви работата с привличането на още един член на екипа. Става дума за един австралийски пещерняк. Та докъде бяхме стигнали? — повтори той с усмивка.

— Кои други хора ще участват в експедицията? — попита тя с уморен глас.

— Боя се, че това е поверителна информация. Мога обаче да ви съобщя, че водим разговори с водещ канадски биолог и с египетски геолог. Предвидени са и още, още няколко души.

Ашли разбра, че с този начин на извличане на информация, няма да стигне доникъде.

— Добре. Да се върнем към диамантената статуя. Така м не ми казахте къде е открит този артефакт.

Той сложи пръст пред устните си.

— Тази информация също е поверителна. Може да се сподели само с хората, включени в изследването — отвърна и сгъна раираната памучна салфетка върху скута си.

— Докторе, бях останала с чувството, че ще разговаряме. Твърде пестелив сте в отговорите си.

— Навярно сте права. Все още обаче не сте ми дали недвусмислен отговор. Имате ли желание да се включите в моята изследователска група?

— Трябва ми повече информация. А и известно време, за да уредя деловите си ангажименти.

— За тези дреболии ще се погрижим ние.

Тя се замисли за Джейсън, който в момента вечеряше пред телевизора, като си взимаше от храната, поставена върху поднос от плетени пръчки.

— Имам син. Не мога просто така да го оставя. Той съвсем не е „дреболия“.

— Доколкото зная, имате и бивш съпруг. Някой си Скот Вандеркливе, ако си спомням добре.

— Никога няма да оставя Джейсън при него. Забравете това.

— В такъв случай ще имаме проблем — въздъхна тежко Блейкли.

Проблемът май се очертаваше като труден. Джейсън си бе имал неприятности в училище и Ашли се бе зарекла това лято да му задели повече време.

— Този въпрос не подлежи на разисквания — каза тя с колкото се може по-решителен глас. — Или Джейсън ще дойде с мен, или ще трябва да отклоня предложението.

Блейкли я изгледа, без да каже нищо.

— Идвал е с мен и при други разкопки. Знам, че ще се справи с положението.

— Не знам дали това би било разумно — каза той с плаха усмивка.

— Той е издръжливо и съобразително дете.

— Да разбирам ли, че ако се съглася с това ваше искане, ще се включите в екипа? — попита Блейкли лукаво. Замълча за миг, свали очилата си и разтри с пръсти вдлъбнатинките, които те бяха оставили върху носа му. Започна да разсъждава на глас — Предполагам, че би могъл да остане в базата Алфа. Тя е надеждно място. — Сетне намести отново очилата си и присегна ръка през масата. — Съгласен съм.