Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 9

— Предпочитам да говоря за приключения. Освен това печеля достатъчно пари, за да опазя бащината си овцеферма от фалит.

— И освен това си си спечелил репутацията на голям пещерняк. И аз научих за тази спасителна акция в Щатите. Та май си станал голям герой, така ли?

Бен присви рамене.

— Обаче ти не напусна армията заради това. Напусна заради Джак, нали?

Лицето на Бен изстина, когато чу името на приятеля си.

— Аз вярвах в гвардията. И в честта. Вярвах и във вас.

Полковник Матсън се намръщи.

— Понякога политическият натиск променя правилата и от честта не остава нищо.

— Не бе справедливо! — Бен гневно поклати глава. — Синът на министър-председателя отнесе съвсем основателно боя от Джак, след като се държа по този начин с неговата приятелка.

— Един министър-председател има могъщи приятели. Този бой не можеше да остане ненаказан.

— Не е така! — отвърна Бен и удари с юмрук върху стола. — На негово място и аз щях да направя същото. Изправянето му пред военен съд бе чист фарс!

Бен си пое дъх, преглътна и продължи с по-спокоен глас — Джак бе лишен от всичко, което съставляваше мъжкото му достойнство. Може ли след това да се учудвате, че напуснах?.

Матсън въздъхна, очевидно удовлетворен от чутото.

— Този път махалото се разклати в различна посока. Политическият натиск е в твоя полза.

Бен присви вежди.

— Какво искате да кажете?

— Би трябвало да се престоря, че не съм получавал никакво писмо. Ти ни създаде много неприятности и напълно заслужаваш да изкараш две годинки зад решетките.

— За какво писмо става дума?

— За писмо от командването. Нареждат ни да те пуснем на свобода.

Що за шега? Нима щяха да го освободят просто така. Бен забеляза как върху лицето на Матсън премина сянката на тревога.

— Какво всъщност става, господин полковник?

— Има една уловка.

Имаше си хас пък да няма някаква уловка. Винаги имаше уловки.

— В замяна на това ще си задължен да се включиш в една международна експедиция. Един американски учен е настоял да бъдеш включен като консултант в изследването на пещера. Става дума за някаква много секретна операция. Не знам други подробности. Готови са да се откажат от всички обвинения срещу теб и да ти заплатят за работата. Ето го и писмото. — Полковникът подаде на Бен един лист.

Бен прочете набързо писмото, като задържа по-дълго погледа си върху числото, посочено в най-долния ред. Погледна многото нули и не посмя да повярва на очите си. Това не можеше да е вярно. След като всичко приключеше, можеше да стане пълноправен собственик на овцефермата. Нямаше да му се налага да се занимава с полулегални туристически пътешествия.

— Вижда ти се прекалено добро, за да е вярно, нали? — попита Матсън и положи ръце върху раменете на Бен. — На такова предложение обаче не може да се откаже.

Бен, неосвободил се от изумлението, кимна утвърдително.

— Нещо обаче ми подсказва, че трябва много да се пазиш, Бен — продължи полковникът, върна се зад бюрото и повторно седна. — От теб са се заинтересували големите момчета, а те имат склонността да мачкат малките хора. Не забравяй какво се случи с твоя приятел Джак.