Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 5

— Професор Ашли Картър! По-красива сте, отколкото на снимката в миналогодишния брой на списание „Археология“!

Тя лесно разпознаваше фалшивите комплименти. Както бе цялата покрита с прах, с превръзка на ръката и с окаляни джинси, трудно можеше да бъде възприета за кралица на красотата.

— Оставете преструвките, докторе. За какво сте дошли?

Той прибра ръката си. За миг се ококори, а сетне усмивката му стана още по-широка.

— Вашият делови стил ме радва. Дори ми действа освежаващо. Имам едно предложение…

Не ме интересува — отвърна тя и му посочи вратата. — Заедно с дружинката си можете да се разкарате веднага. Все пак благодаря.

— Моля ви да ме изслу…

— Не ме карайте да ви изритвам оттук — отвърна Ашли и отново посочи мрежестата врата.

— Сто хиляди долара за два месеца работа.

— Просто се… — Ашли не довърши изречението и отпусна здравата си ръка. Изкашля се, погледна доктор Блейкли и присви вежди. — Слушам ви внимателно.

След развода и се бе наложило да полага доста усилия, за да осигурява храна и покрив за двамата. Заплатата и едва стигаше за покриване на най-неотложните разходи. За финансиране на научните и трудове и дума не можеше да става.

— Почакайте! — рече тя изведнъж. — За нещо законно ли става дума? Такова предложение няма как да е законно.

— Уверявам ви, професор Картър, че става дума за нещо съвършено законно. И това е само началото. Гарантират ви се изключителни авторски права върху резултатите от изследванията. Както и назначение в който университет пожелаете.

Тя често бе мечтала за подобни неща след прекалено продължително хранене само с пица със салам и лук.

— Та как е възможно това? Нали университетите си имат правила, наредби, старшинство… Допустимо ли е?

— Става дума за проект, подкрепен от най-високопоставени хора. Бе ми дадена свободата да наемам, когото пожелая и при каквито условия поставя.

Докторът се настани на дивана и кръстоса крака. Протегнатите му ръце обхванаха цялото облегало.

— Реших да привлека вас — добави бавно.

— Защо? — попита Ашли все още с известна подозрителност.

Докторът се протегна и с ръка и даде знак да прояви малко търпение. Сетне взе куфарчето си и го разтвори. Като си служеше с двете ръце, внимателно измъкна от него кристална статуетка. После я обърна към нея.

Представляваше човешка фигура. Ако се съдеше по увисналите гърди и издутия от бременност корем, женска фигура. Слабата светлина прониза кристалната структура и отраженията и се завърнаха в ярки лъчисти снопове.

Даде на Ашли знак да поеме статуетката.

— Какво мислите?

Тя се поколеба, сякаш се боеше да не докосне крехката и красота.

— Определено е примитивна. Изглежда, е някакъв символ на плодородието…

Доктор Блейкли закима енергично в знак на съгласие.

— Напълно сте права. А сега я огледайте по-отблизо. Подаде и тежката статуетка, като ръцете му потрепериха от напрежение.

— Моля ви да я разгледате. Тя се присегна към нея.

— Изваяна е от един-единствен диамант. Няма дори една пукнатина — поясни докторът.