Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 31

— Ако се държиш възпитано и направиш това, което ти казах, без да мрънкаш, за теб ще има някои приятни изненади.

— Слушам — отвърна той с недоверие. — Какви например?

— Преди всичко открих в базата специалист по бойни изкуства, при когото можеш да продължиш уроците си. Ако искаш до края на годината да се сдобиеш с жълт пояс, ще трябва да тренираш, докато ме няма.

Черният облак по лицето на Джейсън започна да се разсейва.

— И освен това тук има електрически мотоциклети и водни ски.

— Защо електрически?

— Тук броят на двигателите с вътрешно горене е ограничен, за да не се уврежда екосистемата. Военните са решили да допринесат с нещо за запазването на пещерата — отвърна Ашли. Спомни си за недоволството на Бен от грубото отношение към крехката екосистема, докато разглеждаха базата. Вниманието и обаче веднага бе повторно привлечено от мусенето на Джейсън. Тя оправи косата си и продължи — Джейсън, това не е всичко. Тук можеш да се занимаваш с други работи с баскетбол, риболов и какво ли още не. Ще има как да се развличаш, докато отсъствам. Освен това доктор Блейкли ми обеща, ако ти наистина се учиш както трябва, да те допусне до контролната стая, за да можеш да наблюдаваш хода на експедицията. Оттам дори ще можеш да се свържеш с мен.

— Ами, предполагам, че в такъв случай всичко е наред — отвърна Джейсън все още малко недоволен.

— И, последно, тук имат кабелна телевизия. — Тя кимна в посока към хола. — Сто и петдесет канала, всичките декодирани.

— Леле, веднага ще ги проверя!

Джейсън се затича към хола, но тя го хвана за ръкава.

— Не бързай, момчето ми. След половин час ще вечеряме, така че се приготви.

— Ти пък, мамо… Не може ли човек малко да се поразвлече? — промърмори Джейсън, докато се отправяше към банята.

Тя се усмихна. Всичко беше както у дома. Само дето се намираха на три километра под земната повърхност.

— За какво си се замислила, малката? — попита Бен, като се доближи до Линда.

Тя бе застанала до брега на езерото, наречено „Бездънната яма“ от местните шегобийци. Само на половин метър от тях една скала бе оплискана от вълните, предизвикани от преминаването на военна понтонна лодка. Той почеса брадясалата си буза.

Тя се извърна към него и той видя как в очите и се отразяват светлините на базата.

— Учудващо е наистина — каза тя и посочи тавана на пещерата на няколкостотин метра над главите им. — Все едно, че сме на открито.

Той кимна в посока към водата.

— Да не си решила да плуваш съблечена?

— Аз, не, но ти би могъл — отвърна тя с усмивка.

— В никакъв случай! Ще ми скриеш дрехите и после ще стана за смях на цялата база.

Усмивката и стана по-широка.

— Не това имах предвид. В това езеро наистина може да се плува. Разбрах, че някои от морските пехотинци го правят. Водата е съвсем топла, двайсет и осем градуса по Целзий. Измерих и температурата. Затоплена е от вулканичните газове.

— Странно е наистина — съгласи се Бен. — Горе има лед и убийствени ветрове, а тук топла вода и тропически бриз.

— Не е чак толкова странно. Чух, че водите около остров Десепшъп недалеч от брега, понякога достигат температурата на термални извори. Вулканичната активност е така силна, че водата понякога направо кипи. При това само на няколко метра от ледниците.