Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 33

— Професор Картър — започна Блейкли, — договорих се с научния сътрудник доктор Харолд Симски да ви разведе из северната стена. Той ще ви потърси утре някъде към осем сутринта.

Ашли побърза да изяде залъка си, преди да отговори.

— Тъй като ще разполагам само с един ден, бих предпочела да започнем по-рано. Да кажем, към шест сутринта.

— Ще уведомя доктор Симски — усмихна се Блейкли.

— И аз бих искал да огледам северния скат — обади се Бен, след като се изкашля и избърса капка мазнина от брадичката си.

— Нямам нищо против — отвърна Блейкли. — А вие, професор Картър?

Ашли си представи как Бен пълзи до нея в някоя тясна пещера и я притиска с тялото си.

— Стига да не ми се пречка из пътя, не възразявам.

— Кой? Аз да се пречкам? — възмути се престорено Бен и разтвори ръце.

— Други кандидати има ли? — обърна се Блейкли към останалите участници в групата.

— Аз бих искал да дойда — вдигна ръка Джейсън.

— Според мен това не би било разумно — отвърна строго Блейкли. — В този район има твърде много сипеи и ями. Тук е по-безопасно.

Джейсън се обърна към Ашли.

— Мамо, ти нали…

— Може да дойде с мен — прекъсна го Линда. — Ще изследвам езерото. Районът, който ще оглеждам, е в периметъра на лагера. Нали ще ми помогнеш, Джейсън? — обърна се към момчето.

— Нали нямаш нищо против, миличък? — каза Ашли на поруменялото дете.

— Разбира се. Това ще ми бъде много приятно — отвърна Джейсън с малко унил глас.

— Значи договорихме се — усмихна се Линда. — Ще изследваме езерото заедно с Джейсън.

Бен, седнал до Джейсън, леко го сръга с лакът.

— Уредихме се, приятелю — прошепна на Джейсън. Уж тихо, но така, че Ашли да го чуе. — Сега и двамата си имаме гаджета.

Джейсън се опита да прикрие усмивката си с ръка. Ашли въздъхна отчаяно. Мъже.

Започнаха да гасят светлините. От прозореца си Халид проследи как лампите започнаха да изгасват една по една. Фалшивият залез трябваше да напомни, че е време за сън. Блейкли вече бе обяснил колко е важно в една напълно тъмна среда да се поддържа денонощен ритъм. Непрекъснатото редуване на фазите на светлина и мрак подпомагаше работоспособността.

Това се вписваше напълно в плановете му. Сенките са добро прикритие.

След малко само тук-там останаха да светят отделни лампи. Както и лампата на асансьора. Светлинният и лъч, излизащ от тавана, бавно описваше овали около сталактитите — черни пръсти, сочещи надолу.

Погледна часовника си. Десет часът. Бе време да се заеме с работа. Излезе от стаята си и после тихо се измъкна от оградата. „Нощта“ бе все още топла и въздухът бе пренаситен с голяма почти осезаема влага. Обстановката с нищо не напомняше сухите нощи в родния му край. Пустинният пясък запазваше топлината си дори и в леденостудени нощи. Небето бе осеяно със звезди, подобни на огньовете на джихада на Аллах.