Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 30

Протегна глава встрани, но гледката бе закрита от огромния стълб. Жалко. Много и се искаше поне да зърне скалните жилища.

— Мамо, виж! — Джейсън посочи дъното на пещерата.

Като въздъхна отчаяно, тя застана на пръсти и подпря чело на студената решетка. Подът на пещерата бе изпъстрен със сгради и палатки, осветени от прожектори и лампи. Една дълбока цепнатина, подобна на черна рана, разделяше лагера на две. Над нея бе прокаран ярко осветен мост. Бяха достигнали местоназначението си.

Това бе базата Алфа.

— Погледни натам! — възкликна Линда. — Виждат се риби!

Ашли застана зад Линда, сложи ръка на рамото и и надникна.

На самия край на базата Алфа, като отразяваше светлините и, се намираше гигантско езеро от няколкостотин декара. Повърхността му бе набраздена от спокойни вълни. От височината на клетката можеше да се види как няколко негови обитатели се плъзват и стрелват под стъклената повърхност. Гледката определено бе едновременно странна и поетична.

— Супер — възкликна Джейсън.

— Така е, приятелю — съгласи се Бен и леко докосна Ашли с лакът. — Изумително, нали?

Ашли кимна утвърдително, запленена от видяното. Почти забрави доскорошните си съмнения.

— Добре ли съм запомнила? Дължината на пещерата от осем километра ли беше?

— Приблизително — отвърна Блейкли усмихнато. Бен подсвирна от удивление.

След няколко минути клетката докосна пода на пещерата. До нея се появи униформен охранител, готов да ги отведе в отредените им жилища. Блейкли погледна екипа си.

— Пристигнахме у дома!

Глава 7

База Алфа, Антарктида

Ашли огледа с доволна усмивка тичащия из стаята си Джейсън. Собствената и стая в двустайния апартамент бе не по-малко впечатляваща. Все още и бе трудно да повярва, че всеки член на експедицията разполага със собствен апартамент в жилищното помещение на базата. Удоволствията от участието в мисията ставаха все по-големи. Дантелени завеси, орехови мебели, масивни тапицирани кресла, скъпи тапети. Кой можеше да повярва, че се намират на три километра под земята?

— Виж, мамо, истински „Пентиум“! — възкликна Джейсън, като посочи едно бюро в ъгъла на стаята. — Не е някоя бавна кутия!

Не и бе приятно да разваля доброто му настроение, но рано или късно щеше да и се наложи да го стори.

— Това е, за да има на какво да си пишеш домашните. Джейсън се извърна към нея с отворена от удивление уста.

— Та лятото едва сега започва, мамо!

— От теб искам да учиш само по два часа дневно. Докато не съм при теб, ще трябва да си оползотворяваш времето. В базата има библиотека. Искам да вземеш две книги оттам, докато отсъствам, и после да преразкажеш писмено съдържанието им.

— Чудесна лятна ваканция, няма що! — възкликна тъжно изненаданият Джейсън.

— Ще я прекараш много приятно. Роланд ще… — Тя бе на път да каже „ще те наглежда“, но знаеше, че Джейсън няма да и прости това. — …Роланд ще ти прави компания. Ще те навестява, докато ме няма. Очаквам да се държиш добре с него.

Джейсън, разгневен, все още продължаваше да я гледа намръщено.