Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 19

— Това никак не ми харесва — отбеляза тя. — Ще се изнасилва континент. Кой ще извлече полза от това?

Линда я подкрепи с кимване.

Всички се умълчаха, погълнати от отрезвяващата новина.

Бен изведнъж наруши тягостното мълчание.

— Майната му! Хайде да танцуваме! Забравихме, че сме в родния град на тангото! Хайде! Буенос Айрес едва сега започва да се събужда!

Ашли се намръщи. Този австралийски овчар така и не ще да миряса, помисли си.

— Аз няма да мога да дойда. В стаята ме чака синът ми.

Халид също поклати глава.

— В моята страна не танцуваме танго.

Затова пък Линда засия.

— Аз ще дойда! Не ми се стои в този задушен хотел!

— Чудесно! — каза Бен. — Знам един бар в квартала Сан Телмо. Старовремски и автентичен.

Бен се измъкна от сепарето и подаде ръка на Линда.

— Очакват ни нощта и звездите! — произнесе патетично и леко се поклони.

Линда реагира със стеснителна усмивка на тази реплика.

Ашли забеляза как Халид присви вежди, докато двамата се отдалечаваха. Той промърмори нещо под носа си на арабски, взе си довиждане и също напусна масата.

Тя проследи с поглед как Бен извежда Линда от бара. Когато излязоха на улицата, оттам се разнесе звънкият и смях.

Ашли остана сама с остатъка от питието си. От високоговорителите на бара внезапно се разнесоха стенанията на танго. Тъжната музика я накара да се почувства още по-самотна.

КНИГА ВТОРА

ПОД ЛЕДА

Глава 5

Пак съм в самолет, помисли си тъжно Ашли, прилепила нос на прозореца. Далеч под нея от единия до другия край на хоризонта се простираха ледници и гранитни зъбери.

Това бе последният етап от двудневното пътешествие. Вчера бяха прелетели хиляда и триста километра от Буенос Айрес до Есперанса, базата на аржентинската армия накрая на Антарктида. Там Ашли за пръв път вдъхна антарктически въздух и и се стори, че белите и дробове се изпълват с ледена вода. Прекараха нощта в местната казарма и на другия ден се качиха отново на аржентинския самолет. Блейкли бе обещал, че преди обяд ще достигнат назначението си — военноморската база на САЩ Мак Мърдо. Ашли изгаряше от желание да прекара повече от двайсет и четири часа извън самолет. Надигна се, за да провери дали Джейсън се държи добре. Бе се настанил до Бен и му обясняваше нещо оживено, като не пестеше ръкомаханията. Бяха се сприятелили, след като спаха заедно в мъжката спалня на казармата в Есперанса.

Бен забеляза погледа и и и се усмихна. Австралиецът показваше забележително търпение. Разказите на Джейсън понякога бяха много дълги.

— С него всичко е наред — каза седналият до нея майор Майкълсън.

Удивена, тя му се озъби.

— Не съм искала вашето мнение.

— Просто исках… — Той леко се намръщи. — Както и да е, няма значение.

Ашли захапа долната си устна. Човекът очевидно се бе опитал да я успокои.

— Съжалявам за думите си. Не исках да ви обидя. Но започнах да се чудя дали постъпих правилно, като доведох Джейсън тук.

Раменете на майора станаха по-малко напрегнати.

— Синът ви има характер. Ще се справи.

— Благодаря. Какво обаче ще прави Бен? Не се е включил в тази мисия, за да става детегледач.