Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 18

Халид така и не откъсна поглед от Линда и кимаше непрестанно с разбиране, докато тя продължаваше обясненията си. Очевидно бе впечатлен не само от генетическите мутации на светещите водорасли. Дори и лицето на Бен се бе озарило от усмивка.

Ашли се почувства като парче гранит до роза. Погълна уискито си. — …и така се сдобих с докторската степен.

— Сега ми става ясно защо доктор Блейкли се е спрял на вас — внезапно се обади Ашли. От думите и двамата мъже сякаш излязоха от транс. — Вашите познания в областта на уникалните еволюции очевидно ще ни бъдат от голяма полза при изследванията.

Бен се изкашля.

— Това определено ще е плюс — каза той.

Халид също кимна утвърдително.

— Прав е.

Бен най-сетне отмести поглед от Линда.

— Халид, а каква е твоята специалност? Ти нали си геолог?

Халид отпи от чашата си, преди да отговори.

— Договорът за Антарктида от 1959 г.

— Това пък какво е? — попита Бен.

— Никой не е собственик на Антарктида. В договора от 1959 година бе обявено, че континентът ще се използва само за мирни научни цели. Един вид, ще е нещо като световен парк.

— Това го знам. Австралия има няколко бази там.

— Така е. Знаете ли обаче, че поради забраната да се търсят полезни изкопаеми, минералните богатства на Антарктида все още са неизвестни? Антарктида е едно голямо бяло петно.

Халид остави другите да поразсъждават върху думите му, преди да продължи.

— Е, договорът изтече през 1991 година. Търсенето на полезни изкопаеми на континента вече бе разрешено. С една-единствена ключова уговорка обаче земята трябва да бъде защитена от увреждания.

Едва сега на Ашли и стана ясно. Залогът беше наистина огромен.

— Значи благодарение на тези подземни тунели ти ще можеш да търсиш природните богатства на континента, без да има опасност да замърсиш повърхността му.

— Така е — отвърна той. — Каквото и да има там — нефт, полезни изкопаеми, скъпоценни камъни, — ще се превърне в собственост на правителството, което го открие.

— Като знам как правителството на САЩ обича да предявява териториални претенции — никак не се учудвам, че Националната фондация за развитие на науката бе толкова щедра към нас — каза Ашли. — С кого обаче все пак си имаме точно работа?

— Предполагам, че в случая се съчетават научни, делови и политически съображения — отвърна Халид и след малко се ухили, — Очевидно става дума за нещо, наподобяващо някогашния проект „Манхатън“ на вашето правителство.

Ашли се намръщи.

— Велика работа, няма що. Виж колко добре се получи.

— Какъв според теб е шансът да се открие нещо значително? — обърна се Линда към египтянина.

— Като имам предвид, че връх Еребус е единственият вулкан на планетата, в чийто пушек се съдържа златен прах, предполагам, че приходите ще покрият разходите по нашата експедиция.

— Злато във вулканичен дим. Доста смело твърдение — каза Бен.

— Това отдавна е установено и доказано — реагира Халид.

Останалите членове на екипа замълчаха, изумени от чутото.

Ашли настръхна. Блейкли бе пропуснал да ги информира и за този аспект от мисията им. Първо, въоръжена охрана, а сега и това.