Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 6

— Противоотрова! — рязко каза Лао.

— Срещу какво? — подозрително го изгледа Инди.

— Срещу отровата, която току-що погълнахте! — победоносно изръмжа Лао.

Стомахът на Уили се сви на топка.

— Отрова ли? — възкликна тя. — Но какво правиш, Лао? Аз работя тук!

Едно шесто чувство й казваше, че едва ли ще я държат още дълго в този бар.

Инди потопи пръст в шампанското и потърка стената на чашата. Върху чистото стъкло се появи мазна следа.

— Тази отрова действува доста бързо, доктор Джоунс! — излая възбудено китаецът.

Инди постави диаманта на масата пред себе си и протегна ръка:

— Хайде, Лао, давай насам шишенцето!

Чен се пресегна и взе камъка. Задържа го за момент пред очите си, подсмъркна от възхищение и го постави в бавновъртящия се улей. Когато диамантът стигна до Уили, тя не издържа и го взе. Никога в живота си не беше се докосвала до толкова голям диамант, до тъй съвършен камък. Имаше чувството, че този в ръката й е изумително творение на природата.

Изгубил интерес към камъка, Лао сведе поглед към нефритовата кутийка пред себе си.

— Най-сетне се добрах до праха на моя велик праотец — доволно промърмори той.

Инди започна да губи търпение. Пред очите му заиграха жълтеникави точици.

— Противоотровата, Лао! — настоя той.

Но китаецът не му обърна внимание. Положението ставаше сериозно. Джоунс почувствува как го обзема слабост и реши да действува незабавно. Сграбчи вилицата от масата и я опря в ребрата на Уили.

— Лао! — кресна той.

— Лао! — прошепна умолително Уили. Тримата китайци насреща им се запревиваха от смях.

— Можеш да задържиш момичето — обяви Лао. — Аз ще си намеря друго!

Уили го погледна така, сякаш едва сега проумя нещо, което е знаела отдавна.

— Долен мръсник! — процеди тя.

— Ако обичате! — внезапно се намеси Ву Хан, който до този момент безмълвно стоеше встрани. На лицето му играеше любезна усмивка, но всички край масата видяха дулото на пистолета, който дискретно надничаше под подноса и сочеше право в гърдите на Лао Че.

— Обслужването започва да ми харесва — заяви Инди.

Тоя не е никакъв келнер, помисли си Уили, внезапно споходена от прозрение. Вилицата продължаваше да я боде в ребрата, а всички на масата бяха настръхнали. Озърна се да прецени накъде да побегне.

— Ву Хан ми е стар приятел — промърмори Индиана. — Играта още не е свършила, Лао. Давай противоотровата!

Тъкмо протегна ръка и откъм съседната маса се разнесе силен пукот. Всички се обърнаха натам. Някакъв пиян американец, току-що отворил бутилка шампанско, обливаше с пяна двете жени на масата, които се кискаха истерично. Келнерите отваряха още бутилки, пак се разнесе пукот от отхвърчащи тапи, както и весели женски писъци.

Инди отново се съсредоточи върху това, което ставаше край неговата маса. Чувствуваше се все по-зле, но успя да забележи, че изправеният наблизо Ву Хан бързо пребледнява.

— Ву, какво… — започна той, но преди да бе задал докрай въпроса си, младежът огъна крака и се строполи на пода.

Едва тогава Инди съзря дима от дулото на пистолета в ръката на Чен. Китаецът бе покрил оръжието с книжна салфетка.