Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 8
Джеймс Кан
Гръмна оглушителна музика. Диригентът очевидно беше решил, че веселбата започва.
Инди продължаваше да се бие с телохранителя на Лао. Двамата се стовариха шумно върху съседната маса. След миг горилата му нанесе силен удар в челюстта, той политна назад и се блъсна в една продавачка на цигари, която се спъна и падна заедно с подноса си. Самият Инди се озова върху някаква количка за сервиране, която се хлъзна към подиума на оркестъра.
Подът беше леко наклонен и количката бързо набра скорост. Проснат върху нея, Инди с благодарност усети освежаващ полъх, който изсуши потта от отравянето, избила по челото му. Въпреки това лицата на хората край него продължаваха да бъдат размазани и неясни. В един миг му се стори, че вижда на пода синьото шишенце. Но количката неудържимо продължаваше своя ход.
Пътешествието му свърши отведнъж. Количката с трясък се блъсна в подиума на оркестъра и Индиана се изтърколи встрани. Успя да се изправи на крака точно в мига, когато горилата на Лао се засили да го сграбчи, отстъпи една крачка и ръцете му напипаха големия контрабас, опрян на металната си стойка. В следващия миг тежкият инструмент се стовари с мелодичен екот върху главата на едрия китаец, който се просна на пода.
Инди пое дълбоко дъх и отпусна ръце. Очите му отново намериха синьото шишенце, което се търкаляше в краката на обзетите от паника хора. Този път го видя съвсем ясно и без колебание се хвърли към центъра на дансинга.
Някой го изрита и шишенцето се изгуби от погледа му. Изведнъж Инди се оказа на четири крака сред тълпата и почти се сблъска с Уили, заела съвсем същата поза.
— Противоотровата! — едва си пое дъх той.
— Диамантът! — изхриптя в отговор тя.
Очите му за миг съзряха едрия камък, но в следващия той се скри сред дузината бясно движещи се крака.
— По дяволите! — изпъшка Уили и се понесе след него.
Инди изчезна в обратна посока.
Лао най-сетне успя да се измъкне от побеснялата тълпа, добра се до изхода и се провикна оттам. Почти моментално към него се насочиха неколцина от горилите му.
Оркестърът продължаваше да свири, вече без контрабаса. Танцьорките заизскачаха отново през устата на дракона. С игриви стъпки те се насочиха към средата на сцената. Веселбата продължаваше.
Инди напрегна мускули и мигом се озова сред тях на подиума, където бе все пак по-безопасно. Беше на ръба на припадъка, но като видя, че хората на Лао нахлуват в заведението с ками в ръце, успя да направи няколко крачки и да мине зад оркестъра.
Три от горилите забелязаха маневрата му и запратиха камите си по него. Инди се прикри зад близката статуя, надигна един от големите барабани и го запрати в главата на друга горила, скочила да го преследва с нож. Тежкият инструмент улучи убиеца в главата и той се просна върху огромна купа с лед. На всички страни се разлетяха прозрачни хлъзгави кубчета.
