Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 7

— Инди! — простена Ву Хан.

Индиана скочи на крака, вдигна ранения си приятел и го сложи на стола си.

— Няма страшно, Ву Хан — прошепна той. — Ей, сегичка ще те измъкна оттук!

— Тоя път няма да стане, Инди — изрече с мъка умиращият и се задави. — Бях до теб в много изпитания, но сега потеглям сам, към великата неизвестност.

В следващия миг издъхна.

Инди бавно отдръпна ръце и главата на Ву Хан клюмна на масата.

Виеше му се свят, едри капки пот покриха лицето му.

— Не тъгувайте, доктор Джоунс — продължи да злорадствува Лао. — Скоро ще го последвате.

Краката на Инди изведнъж омекнаха и той политна назад.

— Май прекалихте с пиенето, доктор Джоунс — изхили се Као Кан.

Инди отстъпи още една крачка и се блъсна в пияния американец от съседната маса. Дори мрачната физиономия на Чен се поразвесели при вида на двамата мъже, които се изгледаха недоумяващо и стреснато. В пристъп на ярост Джоунс отблъсна пияницата от себе си, но тозчас връхлетя върху количката на келнера, който се готвеше да сервира фламбирани гълъби на шиш. Ей, сега ще изтрия усмивката от противната мутра на Чен, помисли си замаяно Инди, сграбчи пламтящия шиш и го запрати към кльощавия китаец.

Шишът изсвистя и потъна в гърдите на Чен.

Времето сякаш спря. В бара настана мъртва тишина. Посетителите край масата на Лао замръзнаха, вторачени в призрачно слабия китаец с вечерно облекло, от чиито гърди стърчеше сребърен шиш. Нанизаните пламтящи птици хвърляха зловещи отблясъци върху ужасеното му лице.

В следващия миг настана олелия. Уили изпищя пронизително. Жената от съседната маса зърна втория пламтящ шиш върху количката до себе си и вероятно реши, че номерът с пробождането ще продължи. Уплашеният й вик се сля с писъка на Уили. В заведението настъпи пълен хаос. Крясъци, тропот от бягащи нозе, звън от строшени стъкла. Истински ад!

Инди се наведе през масата и се помъчи да докопа синьото шишенце с противоотровата, но то се хлъзна по огледалната повърхност и падна на пода. В следващия миг лицето му се оказа само на сантиметри от физиономията на Лао. Протегна ръце и го сграбчи за реверите.

— Мръсен престъпник!

— Долен просяк! — не му остана длъжен китаецът.

Као Кан скочи и се опита да го стисне за гърлото, но Инди го приспа, като го фрасна с левия си юмрук. Един от копоите на Лао го сграбчи изотзад и неволно ритна скъпоценното синьо шишенце. Пистолетът на Као Кан падна с трясък на пода.

В съзнанието на Уили се блъскаха и преплитаха объркани мисли. Лао е отрепка и тя с радост ще се отърве от него. Спокойно ще се прости с работата си в този бар. Позна що за тип е и този Джоунс още щом го видя. Запази ли самообладание, има всички шансове да се измъкне заедно с диаманта.

Протегна ръка към масата и след миг едрият скъпоценен камък беше в шепата й. Не успя дори да го опипа, когато върху нея връхлетяха телата на Инди и вкопчената в дрехата му горила на Лао. Диамантът изхвръкна от ръката й и се плъзна по лъскавия паркет на дансинга.

— Да те вземат дяволите! — изсъска тя, без да знае дали ругатнята й е отправена към Инди, или към нея самата. После се наведе да търси изгубената скъпоценност.