Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 110

— Ом сивая намах ом.

Инди и Уили отстъпиха няколко крачки встрани.

— Би могъл да го задържиш — предложи момичето.

— За какво ми е? Ще го поставят в някой музей да събира прах.

— Можеше да ти донесе богатство и слава.

Инди се усмихна и сви рамене:

— До Делхи има още много път — игриво подхвърли той. — Всичко може да се случи!

Тя стреснато го погледна и очите й се изпълниха с неподправен ужас:

— О, не! Само това не! До гуша ми дойде от приключения, доктор Джоунс!

— Но, скъпа. Толкова добре се забавлявахме.

В гърдите й бавно се надигна голям ален облак. Тоя май е откачил! Останаха живи по една чиста случайност, а той й говори за забавления! Обзе я неудържим гняв.

— Изобщо не си въобразявай, че ще вървя с теб до Делхи или дявол знае къде! — кресна тя, после изведнъж се отприщи: — Отивам си у дома, в Мисури. Там няма да ме гощават със змии, няма да ми вадят сърцето, нито пък ще ме спускат в разни врящи казани! Ако за тебе всичко това е било забавно, за мен не е! Никакви приключения повече! Никакви!

С усилие прекъсна яростния си монолог и се насочи към минаващия наблизо селянин с вързоп на гърба.

— Извинете, сър — любезно го спря тя. — Имам нужда от човек, който да ме заведе в Делхи. Мога да яздя слон доста добре!

Камшикът изплющя и ресните му се увиха около кръста на Уили. Бавно и внимателно Инди я придърпа към себе си.

Съпротивата й беше кратка. Няма смисъл да се опълчва срещу съдбата си. Тази прегръдка беше предопределена още в мига, когато той влезе в онзи бар и очите му срещнаха нейните.

Целунаха се.

Беше топла и радостна целувка, като приятен и весел летен дъждец. В същия миг ги поля обилна струя вода, съвсем истинска при това.

Отдръпнаха се един от друг и се огледаха удивено, с мокри коси. Седнал на любимото си слонче, зад тях се подсмихваше Дребосъка. Вдигнало хобот, животното весело ги обливаше със струи топла вода.

Стояха и се гледаха, а сетне избухнаха в смях. С тях се смееше дори слончето.

— Много весело! — викна Дребосъка. — Страшно забавно, голям майтап!

След време тримата успяха да се доберат до Америка.

Ала това е друга история.

Информация за текста

James Kahn

Indiana Jones and the Temple of Doom, 1984

Сканиране и разпознаване: Boman, 2007

Редакция: nqgolova, 2007

Публикация:

Веселин Лаптев — преводач, 1992

Ангел Домусчиев — художник, 1992

ISBN 954-516-001-2

Редактор: Димитрина Кондева

Художник: Ангел Домусчиев

Технически редактор: Георги Божанов

Коректор: Елена Цветкова

Американска, I издание

Електронен набор: СД „Марвел“ — Пловдив

Печат: ДФ „Абагар“ — В. Търново

Издателство „Летера“ — Пловдив

ул. „Абаджийска“ №9 тел. 23 12 46

Формат: 70/90/32 Обем: 19 п.к.

Излязла от печат: м. април 1992 год.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4126]

Последна редакция: 2007-11-15 09:39:24

1

Особен начин за ясновидство, разпространен в Древния изток.

2

Известна филмова къща, за която Дребосъка мечтае като за дом — Б. пр.