Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 4

Уили веднага го позна — беше същият онзи мъж, който влезе в бара малко преди края на песента й. Първоначалното й впечатление се потвърди — хубав и привлекателен мъж, чието място съвсем не беше тук, в този бардак. Но къде бе то все пак? Не можеше да определи. Археолог? Това нищо не й говореше. Имаше странен белег на брадичката си и тя с удоволствие би го разпитала за него. Отдавна проявяваше слабост към интересни белези. Очите му бяха красиви, макар да й беше трудно да назове цвета им. Сиво-зелени, с кафяви точици, преливащи в златисто. Гледаха открито и твърдо, не издаваха никакви емоции.

Жалко, наистина жалко.

Очите й бавно се отдръпнаха от интересния белег и се спряха върху лицето му.

— Представях си археолозите като смешни дребосъчета, които ден и нощ ровят земята и търсят разни мумии — закачливо каза тя, докато се настаняваше на масата.

Лао Че побърза да се намеси:

— Доктор Джоунс ми е намерил Нурхачи и ще ми го даде още сега.

Инди понечи да възрази, но първо почувствува със сетивата си, а после зърна и дулото на насочения към него пистолет в ръцете на Као Кан. Не изгаряше от желание да чуе гласа на това съвсем не безобидно оръжие и реагира светкавично. Грабна от близката масичка дългата и остра двузъба вилица за сервиране.

— Кой е този Нурхачи? — попита Уили, все още недолавяща опасността.

В следващия миг я усети. Индиана Джоунс я дръпна пред себе си и опря острата вилица в бузата й.

Знаех си аз, мина й през ума и тя уплашено погледна към Лао.

— Боде ме с вилицата!

— Махни тоя пистолет, момчето ми — спокойно каза Инди и понатисна вилицата.

Върховете се забиха лекичко в бузата на Уили и тя с усилие запази самообладание.

— Той ме пробожда, Лао! — изплака момичето. Не вярваше, че действително ще го стори, но никога не можеше да се вярва на мъжете и техните опасни играчки.

Лао Че хвърли строг поглед към сина си и той скри пистолета.

Инди моментално се възползува от малката си победа.

— Предлагам да ми дадете дължимото, или край на преговорите! — обяви той, после се обърна към Уили и подхвърли: — Вие сте съгласна, нали?

— Да — прошепна с ярост в гласа тя.

— Тогава му го кажете!

— Плати му — обърна се певицата към Лао.

Гангстерът мълчаливо бръкна в джоба си, извади кожена торбичка и я постави във въртящия се улей. Инди кимна повелително на жената. Тя взе торбичката и изпразни съдържанието й върху масата. Златните монети мелодично издрънчаха на покривката.

— Диамантът, Лао! — заповяда с каменно лице Инди. — И той влизаше в сделката!