Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 3

От лявата страна на Лао седеше Као Кан, копие на баща си: също тъй масивен, безстрастен и жесток. Другият му син, Чен, седеше отдясно. Беше висок и толкова слаб, че приличаше на призрак. Около врата си бе увил бяло шалче и Инди изведнъж си спомни за изгнилите бинтове, с които бяха омотани неотдавна изровените безименни трупове.

Лао изломоти нещо на китайски и се усмихна язвително. Чен и Као Кан злобно се изкискаха, ала усмивките им бързо се стопиха при спокойния отговор на собствения им език.

— Никога не сте ми казвали, че говорите китайски! — заплашително изръмжа Лао.

— Нима трябва да парадирам с това? — спокойно отвърна Инди.

Зад гърба му се появиха двама едри телохранители. Бързо и ловко го обискираха за оръжие, а сетне изчезнаха. Инди трудно понасяше подобни маниери, но предварително си бе обещал да ги изтърпи. Отмести стола и се настани срещу Лао.

Появи се келнер, който постави пред стария гангстер голяма чиния с хайвер и сребърна купа с лед, от която надничаше гърлото на бутилка шампанско.

Върху лицето на престъпническия главатар пак цъфна усмивка.

— Шампанското и хайверът са специално за нашата среща — обяви той. После впи очи в Инди и тихо подхвърли: — Значи наистина сте намерили Нурхачи, доктор Джоунс!

— Много добре знаете — отвърна Инди и се приведе напред. — Нали снощи едно от момчетата ви се опита да ми го задигне?

Върху масата се появи лявата ръка на Као Кан. Беше плътно бинтована, а показалецът липсваше.

— Унижихте сина ми! — просъска мрачно Лао Че.

— Напротив, вие ме унижихте — спокойно отвърна Инди. — И не забравяйте, че все пак пощадих живота му.

Змийските очички на Лао не слизаха от лицето му.

— Искам Нурхачи, доктор Джоунс процеди след миг той. Ръката му постави дебела пачка банкноти в подвижния улей, вграден в средата на масата. Чен го завъртя и парите спряха пред Инди.

Индиана Джоунс сложи длан върху парите, прецени за част от секундата колко са приблизително, а след това ги обърна в долари. Бяха малко, твърде малко. Завъртя улея в обратна посока и поклати глава.

— С това не мога да покрия дори част от разноските си, Лао — рече той. — Мислех, че ще си имам работа с почтен мошеник!

Синовете на гангстера пуснаха по една китайска ругатня, а Чен се надигна от мястото си.

Върху рамото на Лао внезапно кацна нежна женска ръка в елегантна ръкавица. Очите на Инди бавно се плъзнаха по безупречно бялата кожа и се спряха върху лицето на жената.

— Някой трябва да ни запознае — каза Уили, без да отмества поглед от Джоунс.

Лао Че махна на сина си да седне и неохотно промърмори:

— Доктор Джоунс, това е Уили Скот. Уили, представям ти известния археолог Индиана Джоунс.

Уили заобиколи масата, а Инди се надигна да я посрещне. Стиснаха си ръцете и се огледаха с взаимно одобрение.

Лицето й му допадна. Дарено с естествена красота, то носеше отпечатъка на житейски страдания. Приличаше на необработен скъпоценен камък, блеснал с цялото си великолепие сред пясъка и калта. Самороден кристал, очакващ опитната ръка на майстора. Ефирната шапчица с форма на пеперуда сякаш изникваше направо от златистите й коси. Инди я възприе като признак на известна екстравагантност, а тънките ръкавици недвусмислено казваха: „Занимавам се с какво ли не, но избягвам да го докосвам“. От нея се разнасяше аромат на скъп парфюм, а украсената й с пайети рокля беше с гол гръб и дълбоко деколте. Жена, която се отдава хладнокръвно и пресметливо, но въпреки това оставя неизличим спомен у мъжете, помисли си Инди. А фактът, че е в компанията на Лао Че, я прави опасна, твърде опасна.