Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 107

Междувременно Дребосъка най-сетне успя да се изкатери на скалата, наведе се да изтегли и Уили, после двамата се проснаха на земята да успокоят дъх. Край тях хвърчаха стрели, но те бяха единствената им грижа, защото всички войници, преминали отсам, отдавна бяха погълнати от бездната.

За Индиана обаче това не беше единствената грижа. Той започна да се катери нагоре, но наранената му ръка неочаквано се схвана. Успя да се закрепи с лакът на една от напречните дъски и увисна безпомощно, леко поклащан от вятъра. Господи, какво ли не поднася животът!

Главата му отново се замая. Виждаше как оттатък дълбокия каньон десетина стрелци изпращаха насреща му облаци стрели, а под него нова дъска се откачи от прокъсаните въжета и дълго, дълго се въртя във въздуха, преди да изчезне в бездната.

Стисна зъби и решително продължи да се изкачва.

Мола Рам също стигна ръба на скалата. Протегна ръка да се улови за него. Но в този миг Уили стовари върху пръстите му най-големия камък, който успя да намери наоколо.

Върховния жрец изкрещя от болка и отново се хлъзна надолу по разлюлените от вятъра въжета. Успя да се задържи върху тях благодарение на Инди и двамата отново се вкопчиха един в друг. Битка на живот и смърт над дълбоката пропаст.

Надвесени над ръба на скалата, Уили и Дребосъка безпомощно наблюдаваха двубоя. Вдясно от тях се разнесе странен шум и Дребосъка наежено вдигна глава, готов да се бие или да бяга.

— Гледай, Уили! — изкрещя той.

През прохода, от който се влизаше в низината, се носеха галопиращи коне. Английските кавалеристи се завръщаха.

— Хайде, по-бързо! — развика се Уили. — Крайно време беше!

Капитан Блумбърт и войниците му дръпнаха юздите и пъргаво скочиха на земята. Рой стрели ги накара да приклекнат и да потърсят прикритие, но в следващия миг пушките им се насочиха към тугите и изстреляха плътен залп.

Уили и Дребосъка пропълзяха обратно към ръба на скалата, за да видят с какво могат да помогнат на Инди.

Двамата мъже накрай въжетата се биеха ожесточено. Изглежда, бяха забравили за скалите и гнилите въжета и всеки бе обсебен от изгарящото желание да унищожи противника си.

Инди се подхлъзна и Рам грубо го блъсна. Чантата със свещените камъни се изхлузи от рамото на американеца, но той успя да я хване за ремъка. Спомнил си за своето съкровище, Мола Рам също я сграбчи.

— Камъните са мои! — изграчи той.

— Ти предаде Шива! — отвърна Инди, после приближи лице на сантиметър от жреца и започна да припява древните заклинания на Санкара: — Шиве ке вишвас катехо, Вишвас катехо, Вишвас катехо.

И чудото стана. Сякаш дочули вълшебните думи, камъните в чантата ослепително заблестяха, а самата чанта запуши и взе да се разпада. Едно по едно свещените съкровища полетяха в пропастта.

Мола Рам отчаяно протегна ръка да ги задържи, докато Инди продължаваше да напява заклинанията.

Жрецът успя да хване един от камъните, но той се оказа толкова горещ, че кожата на ръката му се покри с мехури. Мола Рам с писък я отдръпна и камъкът отново полетя към бездната. Инди протегна длан и го улови; с учудване усети, че повърхността му е хладна и приятна.