Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 106

Облян от студена пот, Инди сведе поглед и видя как пръстите на Мола Рам се забиват в гърдите му, извити като ноктите на граблива птица. От това, което беше наблюдавал в пещерата, знаеше какво ще последва.

Протегна ръка и стисна със сетни сили китката на жреца, принуждавайки я да спре само на сантиметър от целта. Но обладана от свръхестествена мощ, ръката на магьосника продължи напред и острите нокти разкъсаха кожата на гърдите му.

Полазиха го хладни тръпки, главата му се замая. Болка нямаше, просто почувствува как духът му отслабва, волята му се пречупва, всичко му става безразлично. Беше противно, хищно, раздиращо. Челото му се покри със ситни капчици пот, пред очите му заиграха разноцветни кръгове. Олюля се и едва не изпусна въжето.

Все пак чувството му за самосъхранение взе връх, той успя да се овладее, дръпна се рязко назад и пръстите на Мола Рам излязоха от раната на гърдите му. В следващия миг сграбчи ръката му, болезнено я изви и я притисна към лицето на Върховния жрец.

Онзи ядосано изруга, обърна се и отново започна да се катери. Инди си позволи почивка от две секунди — време, през което Мола Рам се добра до войника. Спря пред него, стисна го за гърлото, откопчи пръстите му от въжето и го запрати надолу с надеждата, че ще повлече след себе си и Индиана.

Стигнали почти до върха, Уили и Дребосъка видяха всичко и викнаха в един глас:

— Внимавай, Инди!

Тялото на войника го улучи в раменете, Инди се вкопчи във въжетата със свити на топка мускули и успя да се задържи. Нещастникът се преметна през него и с див писък полетя към дъното на пропастта, готов да се яви на своя Създател.

До слуха му долетя тържествуващият смях на Мола Рам и Инди вдигна глава. Пред тунела оттатък пропастта се бяха наредили нови войници и безпомощно се оглеждаха.

— Стреляйте, убийте ги! — прокънтя заповедта на Върховния жрец.

Тугите изтичаха до храсталака, където доскоро се беше намирало мостчето, извадиха лъкове и стрели и заеха позиция за стрелба.

Инди се придърпа нагоре и успя да улови Мола Рам за молитвената дреха. В същото време наоколо засъскаха стрели, една от тях се заби в дъската, за която се държеше Индиана, и леко одраска ръката му. Наложи се да пусне жреца и да потърси изход от новата опасност.

Мола Рам незабавно се възползува от възможността да се изкачи още малко. Но този път Уили и Дребосъка бяха готови да го посрещнат. Изчакаха хладнокръвно да посегне към дъската, на която балансираха, и стъпиха с цялата си тежест върху пръстите му.

Жрецът изкрещя от болка и се изпусна.

Връхлетя върху Инди, който също изтърва дъската, за която се държеше. Прехвръкнаха в свободен полет най-малко три метра, след което успяха да се вкопчат в последните летви, поклащащи се на края на разкъсания мост.

Инди увисна безпомощно, но Рам очевидно беше се отказал от борбата. В свещеническите му задължения едва ли бе включена подобна акробатика и той видимо се умори. Единственото му желание в момента беше да се добере до сигурно място.

Отблъсна се от главата на Инди и отново запълзя нагоре.