Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 108

Очите им останаха впити едни в други в продължение на безкрайно дълга секунда — очите на последните двама отчаяни алпинисти, увиснали над самия пъкъл. Мола Рам изглеждаше така, сякаш току-що се събуждаше от кошмарен сън. Макар и в съзнанието му да се мяркаха само неясни откъслеци от този кошмар, Инди беше сигурен, че цял живот ще го помни. Изпита нещо като съчувствие към нещастния жрец, чиято душа уплашено пърхаше на ръба между двата свята — света на живите и онзи на невъобразимите кошмари. Беше се превърнал в окаян нещастник, лишен от бъдеще, преживял изпълнено с леден ужас минало.

Върховния жрец се люшна назад, инстинктивно вдигайки нагоре жестоко изгорената си ръка. Дъската под краката му се счупи и той полетя в пропастта. Полите на дългата му роба се развяха, сякаш бе откъснато от връвта си огромно хвърчило. След миг се стовари със страшна сила върху острите скали край езерото, претърколи се и цамбурна във водата.

Крокодилите не го оставиха да потъне, нахвърлиха се върху него и мигом го разкъсаха. Гладът не признава отвращението.

Два от свещените камъни на Санкара плеснаха в плитчината, потънаха и бяха отнесени от течението. Нейде надалеч, в неизвестното.

Но третият остана в ръката на Инди, отново потъмнял. Той внимателно го напъха в джоба си и пое нагоре по разклащаното от вятъра въже. Уили, Дребосъка и Блумбърт му помогнаха да стъпи на твърда земя. От дупките на тунелите насреща изскочиха английски войници и нападнаха в гръб последната група туги. Сред тях беше и младият махараджа. Видял Дребосъка, изправен редом с Инди, той му се поклони дълбоко, изразявайки по този начин своята благодарност за спасението на душата си.

Дребосъка размаха шапка и му благодари, че е помогнал на англичаните да стигнат дотук. Този принц май е роден за резервен нападател по бейзбол, помисли си момчето.

Уили пристъпи към ръба на скалата, погледна надолу и промълви:

— Предполагам, че Мола Рам намери това, което търсеше.

— Не съвсем — отвърна Инди и бръкна в джоба си. — Това тук е последният от свещените камъни на Санкара.

Уили протегна ръце и внимателно го пое. Вдигна го нагоре и той засия с всички цветове на дъгата, облян от щедрите лъчи на слънцето. Сякаш беше жив и в кристалните му недра туптеше истинско, човешко сърце.

В един кратък миг всички присъствуващи прозряха тайната му — велика и проста като самия живот.

Останаха в Двореца още няколко дни, тъй като имаха нужда от почивка. Войниците събраха голяма част от пръсналите се из гората деца, нахраниха ги и превързаха раните им. След като всички се посъвзеха, за да издържат тежкия преход през планините, Блумбърт отдели един взвод войници и ги изпрати да върнат децата у дома им, съпроводени — то се знае — от Инди, Уили и Дребосъка.

Дребосъка имаше чувството, че е истински цар. Непрекъснато обикаляше доскорошните роби и ги засипваше с бащински съвети.

Поучаваше ги никога да не крадат, да презират крадци като Мола Рам, винаги да държат близко до сърцата си Звездите на Щастието, Достойнството и Дълголетието.