Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 109

Преподаваше им правилата на бейзбола, използвайки пръчки и окапали плодове.

Учеше ги да различават мумиите от вампирите, да играят на ези-тура, съветваше ги как да изглеждат твърди и едновременно с това любезни и добри.

На Уили прехвърляше момиченцата, убеден, че тя бързо ще ги научи как се завъртат мъжките глави.

Караше ги да запомнят наизуст имената на всички важни божества, неизменно откликвали на молитвите му. Дълбоко в душата му обаче пълзеше черно съмнение — през последните дни беше направил безброй обещания на боговете, та се съмняваше дали те изобщо ще му обърнат повече внимание.

Но Инди е тук, той му обръща внимание, той ще го отведе в Америка!

Уили беше замаяна. Никога в живота си не беше преживявала подобни премеждия и още не можеше да повярва, че всичко е свършило благополучно. Час по час докосваше дърветата и тревичките, Дребосъка и Инди. Искаше да се увери, че не сънува, че всичко това е истинско. И все не успяваше да го стори.

Инди беше натъжен от загубата на двата свещени камъка, които толкова дълго бяха негово притежание. Но все пак му остана последният и той възнамеряваше да го задържи, поне временно. Важното бе, че освободиха децата и разбиха зловещата организация на тугите.

Два дни по-късно войниците оставиха група деца в селото на майиурите и продължиха към други селища.

Индиана и приятелите му навлязоха в прашната главна уличка, следвани от децата. С учудване гледаха настъпилата тук промяна. Опустошените доскоро поля бяха покрити със свежа зеленина, буйно разлистени дървета се поклащаха над потоци с бистра вода, цветята бяха напъпили, а хълмовете в далечината сменяха унилата си наметка с пъстроцветна премяна. Сред нивите се мяркаха селяни със сеялки.

В самото село също цареше оживление. Хората се бяха заели да укрепват и разкрасяват примитивните си жилища, по много стени вече висяха шарени фигурки от глина.

Новодошлите бяха посрещнати с радостни възгласи. Всички зарязаха работа и се втурнаха да посрещнат децата си. Образува се дълга процесия, която възбудено шумеше. Имаше смях и сълзи, горещи прегръдки. Към Индиана пристъпи възрастният шаман, докосна чело с пръсти и стори дълбок поклон. Тримата пътешественици отвърнаха на поздрава.

— Разбрахме, че ще се върнете, когато всичко наоколо започна да цъфти — развълнувано промълви старецът.

— Това е чудо — отвърна Уили. — Никога не бях виждала истинско чудо!

На лицето й грееше щастлива усмивка. Оказа се, че чудесата не само са възможни, но понякога и наистина стават!

— Сега вече сигурно вярвате в чудотворните способности на „камъка“, който носите — усмихна се шаманът.

Инди го извади от джоба си и разви парчето папирус с древен ръкопис, което беше успял да запази.

— Наистина е така — рече той.

Шаманът почтително протегна ръце, пое камъка и направи дълбок поклон. После се обърна и тръгна към Свещения храм, следван от старейшините на племето. Уили, Инди и Дребосъка останаха на местата си.

Шаманът коленичи пред малкия олтар, положи камъка в нишата и напевно изрече: